Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Беше заспала, опитвайки се да забрави деня на поражението си. Трябваше да събере сили за битката със Соломон на сутринта — когато щеше да наложи своите правила.
Лунната светлина осветяваше стаята и тя можеше да види чертите на лицето му, гърдите му и корема му — останалата част от тялото му бе покрита от чаршафа — от най-хубавия й памучен чаршаф. Забеляза, че… зверчето му е временно в покой. Той надигна възглавниците зад себе си и седна, сложил ръце зад главата си. Гледаше я, а на лицето му грееше почти момчешка усмивка.
— Утрото в ранчото настъпва рано. Прибрах се да спя тук.
— Не и в моето легло — заяви тя и отметна назад дългата си плитка.
— Трябва да спя все някъде.
Кайро се опита да се пребори с гнева, който я обземаше, но не успя.
— Махай се, или аз ще се махна.
— Направи го — провлачи Соломон. Все по-широката му усмивка още повече я дразнеше. Тя се пресегна и сграбчи една щека. С другата си ръка сграбчи двете части на пижамата си и тръгна към него. Соломон повдигна въпросително вежди, присви устни и й изпрати въздушна целувка.
— Вън! — повтори тя и вдигна щеката. Соломон я хвана и я дръпна в леглото.
— Ти ще дойдеш тук — каза той със закачлива усмивка.
Тя се заизвива под него, но той здраво бе хванал китките й.
— Предполагам, мислиш, че това е смешно.
Усмивката на Соломон стана още по-широка.
— Би могло да бъде.
После той мушна главата си между шията и рамото й, издавайки ръмжащи звуци.
Кайро се постара да не се разкикоти и не помръдна. Брадата му я гъделичкаше, но освен това тя усещаше и друга възбуда, предизвикана от допира на тялото му до нейното.
— Какво точно правите, мистър Улф? — попита предпазливо тя.
— Опитвам те. Имаш вкус на кора на пресен хляб, намазана с масло.
— Ти очевидно използваш слабостта ми. Беззащитна съм, смачкана под тежестта ти. Явно си един насилник, който взема това, което иска — каза внимателно тя, опитвайки се да не обръща внимание на милувката на пръстите му върху вътрешната част на китките си.
Соломон остана неподвижен известно време, после каза:
— Вярно е.
После се обърна с гръб към нея и придърпа чаршафа върху раменете си.
Кайро полежа малко, после се измъкна от леглото, взе една възглавница и отиде на пръсти до вратата. Не можа да я отвори. Тя я дръпна леко, чу се дрънчащ звук и Кайро затаи дъх.
— Как да я отворя? — попита тя.
— Никъде няма да ходиш — каза бавно той.
— О, да, ще ходя. Отказвам да бъда малтретирана и държана в капан — отвърна тя и тръгна към прозореца. Хвърли възглавницата отвън и преметна единия си крак през отвора.
— Какво те кара да мислиш, че щях да те пожелая? — провлачи зад нея Соломон.
— Показваше такива признаци, мистър Улф — отговори тя и стисна здраво прозореца. — Щеше да ми счупиш ребрата.
— Ха!
— Какво точно имаш предвид с това „Ха!“? — попита тя и бавно прибра крака си обратно вътре. — В края на краищата, аз съм твоя жена — продължи тя, когато той не каза нищо. — И искам да желаеш жена си. — Тя потрепери от гняв. Беше достатъчно женствена; какво му ставаше на Соломон?
— Не мога — каза той след дълга прозявка. Кайро рязко си пое въздух.
— Защо не можеш?
— Не съм в настроение.
— Не бил в настроение! Е, добре. Хубаво, че го разбрах. — Изведнъж се сети за нещо. Белезите върху китките му може би означаваха, че е раняван и на други места по тялото. Някои важни места, които имат нещо общо със съпружеските задължения. — Да не би да си бил ранен… ъъъ… на място, което би ти причинило затруднения?
— Не искам да говоря за това — промълви той, после й обърна гръб и отново придърпа чаршафа върху раменете си.
В Кайро се бореха любопитството и раздразнението. Направи няколко крачки към леглото.
— Ти започна всичко това и сега ще ми обясниш защо не си в настроение. Ако си… неспособен като съпруг, аз трябва да знам. Няма да кажа на никого.
Соломон мълчеше. Кайро се приближи още повече.
— Ако си се наранил, след като последния път ние… ъъъ… Трябва да ми кажеш. Може би имаш нужда от лекар.
— Имам нужда от друго, не от лекар — промърмори сънливо той.
Дойде й друго наум. Познаваше доста суетни мъже.
— Или… не си от онези мъже, които си слагат… разни неща, за да създават впечатление, че са по-надарени… Не си, нали? Чела съм за едно италианско приспособление, което… ъъъ… — Тя не знаеше как точно работеше това приспособление, но една французойка й беше разказвала нещо подобно…
Той изсумтя с отвращение, после въздъхна. Кайро беше отчаяна. Ако той заспеше сега, може би никога нямаше да узнае защо не беше в настроение да спи с жена си.