Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Искаше й се да каже „онзи негодник“ или нещо по-лошо, но след всичките речи, които бе държала пред Гарнет за лошите думи, направи усилие да се въздържи. Искаше й се да го сграбчи и да го унищожи, но този път с щеката за билярд. Не знаеше ли той, че съпрузите трябва да са до невестите си на следващата сутрин, за да ги успокояват?
Някоя и друга нежна дума, преди да започне да настоява тя да издои кравата или да засява градината може би би поуспокоила желанието й да го убие.
Куигли си пое въздух.
— Излезе по някаква работа с друг фермер. Мисля, че спомена нещо за фураж. Очевидно сме се омъжили за един обикновен работник.
Гарнет се притисна до Кайро и я целуна по бузата.
— Добро утро, мамо — каза тя тихо, срамежливо.
Каквото и да чувстваше спрямо Соломон, Кайро се изпълни с нежност като видя изражението на детето.
— Добро утро, Гарнет.
Момичето скочи от леглото.
— Ще отида да налея гореща вода за чая ти. Трябва да останеш в леглото, за да може нашето бебе да се хване добре в корема ти…
— Не! — Куигли сложи щеката на Кайро на масата. — Няма да наливаш никаква вода. Чаят трябва да се приготви по специален начин. Ще се изгориш.
— Хвани ме! — изграчи Гарнет и се втурна към вратата.
— О, Боже — промърмори Куигли, после спря до леглото, втренчил поглед в чаршафите. — Кръвта се изпира много трудно. Този мъж е истински престъпник, щом работата опре до съсипване на хубав плат.
Соломон се къпеше в потока. Боляха го всички мускули, не беше лесна работа да разораваш целина. През целия ден бе мислил за това, че е посегнал на жена, която не го иска, която беше девица.
Кайро беше права — това беше нова игра. Не беше се погрижил за семето си, което бе излязло от дълбините му, за да влезе в топлото й, стегнато, влажно тяло. Беше загубил ума си, потънал в странната нежност, вкопчил тялото си в нейното.
Никога преди не се беше задържал така в женско тяло, никога не бе усещал бясното биене на сърцето й до своето…
През деня на няколко пъти се бе уловил, че стои неподвижно, като омагьосан. Виждаше образа на Кайро под себе си, невероятното удоволствие да я гледа как избухва и се стяга, привличайки го по-навътре в себе си. После започваше да се тревожи за Кайро, как ще плати за фуража за животните, как ще изхрани всички.
После отново започваше да се възбужда, мислейки си за нощта и за жена си. Искаше да потъне в Кайро и да остане там, да я възбужда, докато я възпламени и го целуне с неопитните си устни.
Мислеше си как тези устни засмукват езика му и всяка фибра от тялото му болезнено трепваше.
Трябваше да я събуди тази сутрин, да я приласкае, но се страхуваше, че ако я докосне, ще я пожелае отново. И може да й причини още по-голяма болка.
Соломон погледна към хоризонта, към слънцето, което залязваше, и се зачуди кога ли ще дойде Кип, гневен и готов да го застреля.
Или кога Бланш ще развърже Дънкан и на Соломон ще му се наложи да си отваря очите на четири за неочаквани засади. Беше свикнал да се грижи за себе си, но сега тук бяха Гарнет и една жена, която по-скоро би го ритнала по задника, отколкото да го погледне.
Вдигна ръка към бузата си — към мястото, където го бе целунала за последно. Това беше целувка, която се дава на дете — сладка, мила.
Нежността й го бе учудила толкова, колкото и настойчивото й желание да го има.
Старият бизон преживяше срещу Соломон и го наблюдаваше. Изведнъж вдигна нос и подуши въздуха.
Кайро, облечена в зелена копринена рокля и с чадърче в същия цвят, внимателно повдигаше полите си, докато вървеше към потока. Само при вида й настроението му се подобри.
Соломон седна на плиткото и продължи да сапунисва ръцете и гърдите си. Не беше особено доволен от това, че се възбужда само от един поглед към Кайро. Тя бе взела всичко от него през изминалата нощ, беше го подчинила на себе си.
Той бе отнел девствеността й, а едно от основните правила в живота му бе никога да не го прави с девица.
Тя застана на брега — олицетворение на девствената невеста — цялата пламнала и готова за още. Соломон се потопи още по-надълбоко, за да прикрие възбудата си. Това щеше да й хареса — да разбере, че той се възбужда само като я види. Да разбере, че една част от суровото му сърце омеква само при вида й.
Той затвори очи, изля малко студена вода на главата си, опитвайки се да забрави колко сладка, мека, хлъзгава и влажна беше тя, притискайки се към него с всяка частица на тялото си, изтръгвайки от него чувства, които той не би искал да изпитва.
— Е, върна се — обади се тя, затвори рязко чадърчето си и сложи ръце на кръста си. — Искам да знам какво точно си мислиш, че правиш, като приемаш храна от Бланш — попита разпалено тя.