Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Небесата да са й на помощ. Бяха правили любов!
Не, беше само сън!
Ами ако не е било сън? Ами ако...?
Тя тръсна рязко глава, отказвайки да позволи на мислите си да следват тази посока. Току-що Лусиен й бе казал, че й е дал сънотворно, което означаваше, че е била упоена. Вероятно е казал тези думи, докато й е давал отварата и тя просто ги е смесила с фантазиите си.
Като се облегна, тя впи очи в Лусиен. Искаше да му зададе един въпрос за Арманд, но го избягваше, защото се боеше от отговора.
Като пое дълбоко дъх, за да се окуража, тя попита:
— Образът на брат ми истински ли беше?
— Не знам — отвърна Лусиен, като вдигна ръката си от облегалката на стола и се наведе напред, така че да може да подпре лакти на масата. Взе чашата си в ръце, преди да допълни: — Интуицията ми подсказва, че образът му не е бил истинско отражение на физическото му състояние, а създадена от Гейлън картина с цел да те изплаши.
— Но ако е бил истински?
Лусиен я погледна със сериозно изражение.
— Ще се молим да не е.
Отговорът му сериозно разтърси Ариел. Като се опитваше да овладее чувствата си, тя додаде:
— Магьосниците молят ли се?
С нищо нямаше да помогне на Арманд, ако се разкиснеше. Трябваше да бъде силна.
— Ежедневно.
На Ариел й се прииска този отговор да й даде утеха, но не намери такава, защото си спомни на кого се молеха.
— Е? Какво ще правим сега?
— Гейлън е насочил вниманието си към теб. Където и да отидеш, той ще е по петите ти, докато не разбере дали представляваш заплаха — заяви Лусиен. — Затова искам да отидеш в града и да се преструваш на обикновен турист. Това ще ангажира вниманието на Гейлън, докато аз търся брат ти. След като узнаем къде се намира ще изработим план за спасяването му.
— На думи звучи лесно — рече Ариел.
— Повярвай ми, нищо няма да бъде лесно — мрачно отговори той. — Възможно е Гейлън да се разяри до такава степен от това, че не може да разбере дали представляваш заплаха, че да привлече силите на сборището, за да се опита да развали магията ми над теб. Когато това се случи, ще бъдем в огромна опасност, защото той ще узнае, че аз съм те омагьосал. Ето заради това трябва колкото е възможно по-скоро да открием брат ти и да се махнем оттук. На неосветена земя може би ще имаме някакъв шанс да го победим, но тук...
Ариел потрепери, щом гласът му заглъхна. Не бе нужно Лусиен да завършва изречението си, защото въображението й се справяше добре с тази задача. Страхливостта й изскочи на повърхността, за да й прошепне, че ако има поне една частица здрав разум веднага трябва да се махне оттук и да потърси друг начин да спаси Арманд.
— Прекалено късно е за бягство, Ариел — усети мислите й Лусиен. — Гейлън вече се е впил в аурата ти и не можеш да му избягаш. Ще те открие където и да отидеш и вероятно ще те унищожи. Единственият ти шанс да оцелееш е да останеш и да се бориш с него.
Ариел отвори уста да попита как точно се трябва да се бори с него, но преди да каже нещо из къщата отекна странен, кух звук.
— Какво е това? — ахна тя. Оумен се втурна в кухнята, скочи в скута на Лусиен и така измяука, че всички косми по тялото на Ариел настръхнаха. Лусиен погледна към входа на къщата с лице, до такава степен лишено от изражение, че чак изглеждащо безжизнено.
Гласът му беше също тъй лишен от емоции, когато обяви:
— Според Оумен Гейлън стои на входа.
— О, Боже! — ужасена прошепна Ариел. — Какво прави тук?
Лусиен бавно извърна глава към нея.
— Бих казал, че търси теб.
— Какво да правя сега?
— Отвори вратата — предложи Лусиен.
— А след това? — попита тя, объркана от спокойното му държание.
През последните няколко дни Лусиен й бе разяснявал колко зъл е Гейлън, а сега, когато този човек — не, магьосник, излязъл от Ада — чукаше на вратата й, той се държеше така, сякаш не ставаше нищо нередно.
Лусиен сви рамене.
— Няма нищо страшно, докато не го поканиш да влезе.
— А ако настоява да влезе?
— Няма да настоява.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото съм магьосник и знам правилата на играта — отговори той. — А сега върви да отвориш вратата. Завий наляво по коридора и ще я видиш от дясната си страна.
Щом Ариел влезе в мрачното предверие, кухият звук отново отекна из къщата. Ариел потрепери. Огледа голите каменни стени и реши, че първото й впечатление за тази къща не е било погрешно. Най-слабото определение за това място беше „ужасяващо“.
Щом влезе в стаята с пентаграмата, в ума й нахлуха куп неясни спомени, които бяха колкото смущаващи, толкова и обезпокоителни. Ако бе последвало трето почукване, вероятно щеше да подвие опашка и да избяга оттам.