Докосването на нощта

— По дяволите, Ариел! Кристалът няма нищо общо с брат ти.

— Е, щом е така, тогава защо толкова настояваш да си го вземеш? — при нормални условия свирепият поглед, който й хвърли Лусиен, би я изплашил, но сега не възнамеряваше да се поддава на заплахите му. Независимо от това какво казваше той, Ариел беше сигурна, че кристала има връзка с Арманд. Като го погледна начумерено, тя добави: — Чакам отговора ти.

Лусиен сви и разпусна няколко пъти ръцете си в юмруци, и кристала започна да се нагрява под дланта й. Ариел вече имаше достатъчно опит с това явление, за да разбере, че Лусиен започваше да излиза от кожата си.

— Ариел, искам кристала — каза той с такъв безстрастен глас, че прозвуча почти смъртоносно.

— Защо го искаш? — той не й отговори, но кристала продължи да се нагрява, а очите му започнаха да тлеят. Когато почувства, че край тях се надига вятър, тя преглътна, но остана непреклонна и настоя: — Защо ти е, Лусиен?

— Защото не мога да употребявам всичките си сили без него — яростно отвърна той. — А сега ми дай кристала!

Отговорът му беше толкова неочакван, че Ариел объркано се намръщи.

— Какво искаш да кажеш с това, че не можеше да употребяваш всичките си сили без него?

Очите му започнаха да светят, кристалът доби розов оттенък, а вятърът се засили.

— Ариел, искам кристала и то веднага.

— А аз искам моя отговор — отвърна тя, макар да знаеше, че да го предизвиква така бе равносилно на игра на руска рулетка. Обаче инстинктът й подсказваше, че е важно да продължава този разговор. — Защо ти е нужен кристал, за да можеш да използваш всичките си сили?

— Защото съм мелез! — изрева той. Кристалът стана тъмночервен, а вятърът се понесе с вой край тях.

— Мелез ли? — стъписано повтори тя. — Какво означава това?

Лицето му стана мъртвешки бледо, а устата му се отвори и затвори три път, преди накрая да изфучи:

— Майка ми е простосмъртна.

Ариел зяпна от изненада, а Лусиен се завъртя на пети и изхвръкна от стаята, като затръшна вратата. В мига, в който излезе, вятърът спря, но кристала продължаваше да червенее.

— Простосмъртна? — промърмори Ариел и удивено поклати глава. — Не мога да повярвам.

Но изглежда, че беше самата истина. Защо иначе Лусиен щеше толкова да се разгневи? Колкото и странно да беше, разкритието докосна съчувствена струна в душата й. Като се имаше предвид антипатията му към простосмъртните, Ариел заподозря, че Лусиен е бил отхвърлен в сборището, много преди да го обявят официално.

Помисли си дали да не го последва и да му се извини, но запазилия се червен цвят на кристала я накара да се откаже. Беше прекалено гневен, а дори когато се успокоеше беше по-добре да не засяга тази тема.

Но не знаеше дали ще успее да не я засегне. Въпреки твърдението на Лусиен, тя все още беше убедена, че кристала има някаква връзка с Арманд. Докато не се убедеше в противното нямаше никакво намерение да му го връща и беше сигурна, че това ще подлуди Лусиен.

Докато ставаше от леглото и отиваше към куфара се запита защо Лусиен не бе взел кристала от нея докато е спяла. Всъщност, защо не си го вземеше сега?