Докосването на нощта

Така че, вместо да сее опустошение из кухнята, той си наля чаша кафе и седна край масата да анализира ситуацията. Наистина без кристала той беше като осакатен, но далеч не беше безсилен. Трябваше, обаче, да признае, че истинският проблем представляваше Ариел. Колкото по-дълго кристала стоеше в нея, толкова повече въпроси щеше да задава. Като се вземеше предвид, че за по-малко от десет минути бе успяла да научи подробностите за раждането му, можеше да се предположи, че не след дълго тя щеше да го познава не по-зле отколкото той самия себе си. Щом това се случеше тя щеше да премине в пълно владение на душата му и с това щеше да дойде края му.

Лек аромат на нежен парфюм прекъсна размислите му. Вдигна глава и видя, че Ариел е застанала на прага.

Погледът му механично се плъзна по тялото й. Беше облечена в обикновена памучна блуза и чифт размъкнати джинси. Облеклото й придаваше целомъдрен вид, но Лусиен вече беше запознат с нецензурната й спалня и сексапилното й бельо и знаеше, че всъщност в нея няма нищо целомъдрено. Тогава защо криеше и отричаше страстта си? Инстинктивно знаеше, че Ариел прави точно това. Освен това разбираше, че е тема, за която е по-добре дори да не помисля.

Насочи вниманието си обратно към лицето й. Ариел го наблюдаваше със силно безпокойство, но щом се свърза с ума й, научи, че тя се бе заклела да се бори с нокти и зъби за запазването на връзката с брат си. Това го разочарова, но не можеше да не й се възхити. Оказваше се, че Ариел е един интригуващ парадокс от страх и смелост.

Като вдигна чашата си с кафе, Лусиен отпи една глътка, преди да подхвърли:

— На печката има кафе, а в хладилника сок. Налей си, но не забравяй, че може да съм ги отровил, като разбира се предварително съм изпил противоотрова.

Ариел почувства как страните й пламват от подигравката на Лусиен и това я раздразни. Искаше й се да отстъпи, че може би бе преиграла при сцената с чая, но си спомняше как предишната вечер Лусиен й бе дал нещо. След това всичко се губеше в едно петно от странни образи, които не можеше да постави на фокус, като ми ли да свърже в последователност.

„Не всичко е замъглено“, подразни я вътрешния й глас, докато Ариел отиваше към печката.

„Не сме правили любов“, твърдо си рече тя. Дори Лусиен не можеше да бъде толкова долен, та да прави любов с нея и след това да я облече, за да може тя да си помисли, че нищо не се е случило. Беше просто сън и Ариел отказа да допусне каквото и да е друго.

На рафта бяха наредени половин дузина чаши за кафе. Тя напълни една от тях, обърна се към Лусиен и отпи от кафето. В този момент през лицето му премина изражение, което Ариел не успя напълно да определи, но поразително приличаше на облекчение. Изведнъж й се стори, че като го бе обвинила, че се опитва да я отрови, може би нараняваше чувствата му.