Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Като стигна до извода, че само времето може да му даде отговор на тези въпроси, Лусиен изтласка объркването си на заден план и се зае с извикването на магия, която щеше да направи неясни спомените на Ариел за шумовото заклинание на Гейлън и за участието й в психометрията на писалката на Арманд. Би предпочел напълно да ги изтрие от паметта й, но за това трябваше отново да използва Ариел като канал. След случилото се последния път, просто не можеше да поеме този риск.
Когато приключи, той почисти пентаграмата. След като всичко бе поставено на мястото си, той върна писалката на Арманд в куфара му. След това свали багажа от колата. Постави чантите на Ариел в стаята й, отнесе продуктите в кухнята и реши да изчака там завръщането на Оумен. Може би тя щеше да му донесе нещо, което да му помогне в търсенето на отговорите.
Оумен се завърна преди зазоряване и не донесе добри новини. Всъщност не донесе никакви новини, защото цялото сборище, включително питомците, проявяваха неохота да разговарят за Гейлън. Освен това не бе научила нищо за непознатия магьосник.
Докато Лусиен стоеше на задната врата и наблюдаваше изгрева, той отново се прокле, че не бе взел кристала от Ариел. Макар да се съмняваше, че щеше да му помогне да научи нещо конкретно, поне щеше да му даде добра представа за емоционалното състояние на сборището. А ако го знаеше, може би щеше да се сдобие с някаква представа срещу какво е изправен.
Щом светлината изпълни небето, той тръгна към кухнята. Усети, че Ариел скоро ще се пробуди. Знаеше, че след пробуждането си ще страда от липса на ориентация от приспивателната отвара. Освен това може би щеше да има някакви незначителни психични ефекти от заклинанието на Гейлън. Трябваше да й свари малко чай, който щеше да й помогне да възстанови чувството си за ориентация, а така също щеше да облекчи евентуалните болки, които я тормозеха. След това, веднага щом се пробудеше достатъчно, за да разбира какво й говорят, трябваше да й поиска кристала.
Ариел отвори очи и се загледа в нашарения от слънчеви петна непознат таван от дърво и камък. Като примигна замаяно, тя се опита да си спомни къде се намира, но мозъкът й беше прекалено размътен, за да й даде смислен отговор. Опита се да седне, но главата й забуча и се завъртя. Усети, че й прилошава.
Отпусна се на възглавницата, затвори очи и започна да разтрива слепоочията си. За последен път се бе чувствала така, когато двете с Джийн бяха прекалили с шампанското, докато празнуваха откриването на магазина им.
— Изпий това и ще се почувстваш по-добре.
Тя отвори рязко очи и като видя пред себе си вечно намръщеното лице на Лусиен, в главата й нахлу като приливна вълна една картина. Представляваше много жив спомен как тя и Лусиен правят любов.
Без да мисли за главоболието си, тя седна рязко, а бузите й се изчервиха. „Мили Боже, нали не сме правили любов наистина?“
Лусиен я погледна и в очите му проблесна нещо тъмно, почти сексуално, което накара по гърба й да пробяга съблазнителна тръпка. След това погледът му се плъзна пренебрежително по тялото и Лусиен провлечено додаде:
— На твое място, Ариел, бих се покрил.
Тя погледна надолу, за да установи смазващия факт, че върху себе си няма нищо друго, освен червеното дантелено бельо. Като изохка, тя дръпна чаршафа до шията си и изгледа Лусиен с ужас. „Нима наистина бяха правили любов?“
Не. Сигурно е било сън, побърза да се успокои тя. В края на краищата беше облечена в бельото си. Ако наистина бяха правили любов, сега щеше да е гола.
„Какво те кара да бъдеш толкова сигурна“, прободе я вътрешния й глас. „Може би той просто ти е облякъл бельото, за да си мислиш, че е било само сън.“
Тази възможност беше прекалено обезпокоителна, за да я обмисля, така че Ариел я остави настрана и отправи обвинителен поглед към Лусиен.
— Ти си ме съблякъл!
Той повдигна вежди.
— Не беше в състояние да се съблечеш сама. И не се безпокой. Не се интересувам какво има по теб — като й протегна чашата, той повтори: — Изпий това.
Изведнъж си спомни как й наливаше нещо в устата предишната вечер. Погледна недоверчиво към чашата.
— Какво е това?
— Билков чай — тъй като Ариел не взе чашата, Лусиен изпусна нетърпелива въздишка. — Какво има, Ариел? Мислиш, че искам да те отровя?
— Мярна ми се тази възможност — без заобикалки отвърна тя.
Лусиен промърмори нещо неразбрано, което прозвуча подозрително грубо и отпи голяма глътка от течността.
— Видя ли? Не е опасен.
— Освен ако вече не си пил противоотрова — посочи тя.