Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Роина пламна от възмущение, но не посмя да спори с него пред приятеля му, и напусна безмълвно. Не беше изминала и половината път надолу по стълбите, когато някой я застигна и я притисна до стената. Досега не го беше виждала толкова разярен.
— Наказание ли си търсиш за твоето своеволие?
— Мислех, че като ме изпращаш при него, ме наказваш! Сега трябва да страдам за това, че съм се подчинила! Само да посмееш…
Уорик я разтърси.
— Не съм заповядвал да идваш тук! Ако още веднъж изречеш тази лъжа, сам ще те набия!
Младата жена реши, че няма смисъл да спори. Гневът му беше започнал сериозно да я плаши. Тонът й беше нежен и омиротворителен.
— Говоря истината! Казаха ми, че трябва да помогна на сър Шелдън да се изкъпе и че ти си наредил така.
— Кой изтърси тази глупост?
— Селия.
— Тя не би посмяла да го направи!
— Госпожа Блу ще ти каже още колко неща си позволява Селия. Всички тъкачки я чуха как ме изпраща тук не само да го изкъпя, но и да задоволя всичките му капризи. — Пръстите му се впиха по-силно в ръката й. — Жените ще потвърдят думите ми, господарю, освен ако Селия не им е наредила да излъжат. Според госпожа Блу те правят всичко, което им заповяда…
— Той докосна ли те?
— Не, но какво значение има? Прислугата не може да се оплаква, нали ти си ми казвал това?
— Не знам какво съм казвал, но никой няма право да те докосва
Сякаш за да докаже това, той стисна плитката и повдигна лицето й. Това беше гневна целувка, която наказваше и покоряваше едновременно. Това не й хареса. Не й хареса и горещината, плъзнала по слабините й.
Уорик нямаше намерение да я люби тук, на стълбите. Спря да я целува, но продължи да я притиска към себе си.
— Щеше ли да задоволиш желанието му, ако беше поискал да те люби?
Не й дойде наум дори да си поиграе с него.
— Не, щях да откажа. Ако това не помогнеше, щях да се боря. — Усети как тялото му се отпуска. Тогава реши да го подразни. — Не вярвам обаче, че бих успяла да победя, след като нямам оръжие.
— Няма и да имаш! — изгърмя отново ядосан той. Същото чувство беше нападнало и нея.
— Тогава как ще се отбранявам, след като ме облече като прислужничка, а да се издевателства над нея е в реда на нещата? Твоите войници няма да се поколебаят… — Видя усмивката му и млъкна.
— Интересът ми към теб е очевиден. Затова нито един мъж тук няма да дръзне да те докосне. Да, ти ще спиш единствено в моето легло. Засега се дърпаш, но това няма да продължи дълго.
Роина отблъсна ръцете, понечили да я погалят.
— Е?
— Мразя това, както мразя и теб!
Тези думи го накараха да се засмее. Вбесена, тя се измъкна от него и затича надолу по стълбите. Той не я спря, но ако искаше, можеше да го направи. Това я ядоса още повече.
Цялата сила беше в негови ръце. Контролираше тялото й, духа, имуществото й. Знаеше и как да я изкара от равновесие.
Не можеше да понесе повече неговата тирания. Беше приела наказанието си, заради издевателството над достойнството му, но той вече си позволяваше много. Смяташе да отнеме и детето й. Добре, ако предложението на Милдред поне с малко успее да намали силата му, заслужаваше си да опита. И щеше да го направи!
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Уорик не беше забелязал колко много мъже я гледат с неговите очи. Когато Роина влезе в салона, всички зяпнаха в нея. Това изобщо не му хареса. Всъщност толкова беше ядосан, че побърза да привлече вниманието върху себе си.
Неговите хора го познаваха и веднага разбраха каква е причината. Уорик вътрешно кипеше, защото осъзна, че ревнува. Това беше абсурд, защото тя беше само негова прислужница. Това чувство май беше по-силно в мига, когато я беше намерил при Шелдън. Направо беше побеснял, когато я видя коленичила в краката на приятеля му и да го съблича.
— Не ти харесва формата на халбата? — попита Шелдън, като заемаше мястото до Уорик.
— Защо?
Тогава видя как мекият метал се е деформирал между пръстите му. Гневно захвърли чашата. Пажът веднага донесе нова и я напълни с пиво. Тя вече трябваше да е тук, за да направи това! Какво я задържа в кухнята? В този миг Роина се появи с поднос, отрупан с месо. Уорик се постара да изтрие от лицето променливите си чувства.
— Ако искаш да не разбере какво влияние има върху теб, трябва да внимаваш повече — посъветва го приятелят му, като се опитваше да скрие удивлението си. — Толкова си хлътнал…
— Върви по дяволите, Шелдън!
По-възрастният мъж се ухили, но замълча и насочи вниманието си върху Биътрикс, седнала от другата му страна.
Уорик трябваше да се успокои, но това просто беше невъзможно. Роина приближаваше масата, а той ставаше все по-напрегнат. Когато му се усмихна, сякаш го удари.