Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
В средата на май англичаните решават да арестуват Волкова и да разпитат Кент. На 20 май 1940 г. сътрудниците па полицията пристигат в квартирата на американеца, но той отказва да ги пусне и тогава полицаите разбиват вратата. При обиска те намират повече от 1500 документа от делата на американското посолство, а също дубликати на ключовете от стаята за шифриране и от сейфа със секретните материали на посолството. В отделно чекмедже откриват фотоленти със заснети на тях материали.
Откарват Кент в посолството при Джоузеф Кенеди. Кент заявява на посланика, че се е разочаровал от външната политика на правителството на Рузвелт, тъй като тя според него не отговаря на интересите на САЩ. „Администрацията на Рузвелт — твърди Кент — не е искрена с американския народ“ и затова той „започва да събира доказателства за активното участие на американските дипломати в създаването на коалиция в Европа, въпреки че нямат никакви пълномощия за това“.
Кент признава, че е вадил копия от документите или е запазвал такива, които са подлежали на унищожаване. Той смятал да „предаде материалите на членовете на Конгреса на САЩ“, но познанството му с Волкова му позволява да ги „използва“, преди да е осъществил своето намерение. Кент разрешавал на Волкова да преглежда събраните документи и да взема стотици от тях с цел, според нейните думи, да запознае Рамсей с тях.
През март 1940 г. Рамсей лично посещава квартирата на Кент, запознава се с тях и една част, главно телеграми на Чърчил и Рузвелт, взема със себе си.
И на разпита при посланика, и в съда Кент упорито твърди, че не е знаел, че документите, които е предавал на Волкова и Рамсей, са се препращали в Италия или от Италия в Германия.
През ноември 1940 г. в процес, който протича при закрити врати, Волкова е осъдена на десет, а Кент на седем години каторга.
По време на работата си над тази книга намерих и строго секретните архиви на Министерството на външните работи на Германия шифрованите телеграми на Макензен. Те не оставят ни най-малко съмнение, че много от важните сведения за своите донесения до Берлин той черпи от документите, откраднати от Кент и попаднали чрез Волкова в ръцеге на италианците.
Макензен започва да предава тези сведения през януари 1940 г., т.е. скоро след като Кент предоставя на Ана Волкова възможността да използва откраднатите материали, и внезапно прекратява предаванията, когато и двамата са разобличени и арестувани. Последната телеграма Макензен изпраща на 23 май 1940 г. — три дни след обиска в жилището на Кент. За важността и може да се съди по това, че е адресирана лично до Рибентроп. В нея се преразказва отговорът на Рузвелт на молбата на Чърчил за помощ, по-точно за предоставянето на 50 американски ескадрени миноносеца за укрепване на претърпелите вече известни за губи военноморски сили на Великобритания във връзка с нарастващата активност на германските подводници.
В телеграмата на Макепзен се казва:
„От абсолютно сигурен източник ми е известно, че на 16 май американският посланик в Лондон е получил указание от Рузвелт да продаде на Чърчил следния отговор на някои негови молби: предаването на 40 — 50 ескадрени миноносеца от остарял тип е възможно, но с необходимо специалното съгласие на Конгреса, което в момента е трудно да се получи.
Освен това изобщо е съмнително дали те ще могат да бъдат отделени във връзка с нуждите на националната отбрана. В допълнение към всичко останало, според Рузвелт, дори ако САЩ се съгласят, ще са необходими не по-малко от шест-седем седмици, за да влязат тези кораби в строя под британски флаг.“
И така, повече от три месеца преди да бъде подписано съглашението за предаване на есминците на 3 сеп-тември 1940 г., в Берлин вече знаят за преговорите, чии-то подобности Рузвелт и Чърчил имат всички основания да държат в тайна не само от немците, но и от американците.
Ако историята с Кент минава и без Канарис, той наскоро се реабилитира, като получава друг източник на информация за Рузвелт — този път поради непредпазливостта и доверчивоетта не на някой друг, а на вицепрезидента на САЩ.
През годините на Втората световна война Швейцария се преврына в истински международен център за шпионаж. Абверът получава оттам в големи количества информация за Великобритания и САЩ, пак оттам работят английското и американското разузнаване. В тайната битка на швейцарска земя немците, особено в началото на войната, имат известно предимство, преди всичко защото в течение на няколко години четат шифрите на дипломатите от съюзническите страни и дори на самия резидент на американското разузнаване Дълес. Немците успяват да проникнат в швейцарското разузнаване в резултат на малко загадъчното споразумение с началника и полковник Масон, който не без полза за себе си дружи и с двете страни. Те изпращат там двама свои агенти — един журналист с прозвището „Хабакук“, акредитиран към Министерството на външните работи на Швейцария, и един писател с псевдонима „Якоб“, който „по съвместителство“ работи във ведомството на Масон.