Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
„Динтер“ не се ограничава само с политическа информация, а събира за немците и военни сведения, които измъква от своите добре осведомени приятели. Така например той получава данни за новата тежка картечница за ВВС, произвеждана от фирмата „Дженеръл мотърз“, за детайлите на усъвършенствуваното бомбено прицелно устройство за американските бомбардировачи, за новите типове самолети, които се разработват от авиационната фирма „Бендикс“, и т.н.
Под прикритието на някои немски икономически списания в Ню Йорк действува отдавнашният и опитен агент Херберт Грос. Той се представя за икономист и специалист по финансови въпроси и се специализира главно върху анализа на съветско-американските отношения, като съчетана това си занимание с икономически шпионаж. Грос разполага с два източника, които в донесенията му са прикрити под прозвищата „Прохоров“ и „Рюрик“. За работата си, която високо се цени от немското разузнаване, той получава общо повече от 75 хиляди долара, които са му прехвърлени чрез немското генерално консулство в Ню Йорк.
Друг голям агент на абвера, който през 1939–1941 г. събира политическа информация, е Паул Шефер — журналист с международна известност, бивш редактор на някога популярния вестник „Берлинер Тагеблат“.
В САЩ той се подвизава като кореспондент на кресливото Гьобелсово вестниче „Дас Райх“, но това не му пречи да се представя за либерал и да поддържа връзки със своите предвоенни приятели, които и не подозират за неговото предателство. Шефер, шпионин от старата школа, все още от време на време прибягва до наивни трикове, някога характерни за тази професия. Така например секретната кореспонденция той получава не на своя постоянен адрес, а на адреса на някаква запустяла къща. Шефер не е новак в областта на конспирацията. На времето под прикритието на вестник „Берлинер Тагеблат“ той изпълнявал поръчения на абвера. След като известно време работи в централния апарат на абвера, той безпрепятствено получава американска входна виза като представител на „Дас Райх“. Шефер се знаимава със съобиране на политическа информация: открито — за своето вестниче, и тайно — за шпионското ведомство на Канарис. Секретните донесения на Шефер в абвера се ценят така високо, че Пикенброк лично ги обработва, без да поверява тази работа на друг.
Идва време, когато постепенно една от най-важните задачи на немското разузнаване става наблюдаването на президента на САЩ.
Рузвелт и Хитлер идват на власт приблизително по едно и също време — през 1933 г., и двамата пристъпват към осъществяването на плановете си: Рузвелт — на своя „Нов курс“, Хитлер — на своя „Нов ред“. По онова време главатарят на нацистите при споменаването на Рузвелт презрително махвал с ръка, като го наричал „инвалида в Белия дом“, и твърдял, че той няма нито ум, нито смелост да попречи на триумфалния марш на фашизма.
Но на 5 октомври 1937 г. Хитлер е принуден да промени мнението си. Този ден прозвучава известната реч на Рузвелт в Чикаго, в която той призовава „да се изолират диктаторите“.
Гьобелс веднага излага съдържанието на речта пред Хитлер. Пристигналият в САЩ няколко месеца преди изказването на президента германски посланик Ханс Дикхоф в редица донесения изказва предположението, че Рузвелт има предвид не Германия, а Япония, която наскоро преди това провокира инцидента на моста „Марко Поло“, недалече от Пекин, след което започва война за завладяването на цял Китай, но фюрерът отклонява тази хипотеза, а когато Дикхоф през ноември 1937 г. пристига в Берлин на доклад, отказва да го приеме.