Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
През лятото на 1941 г. той успява да се добере до копие на телеграмата на швейцарския посланик във Вашингтон до Министерството на външните работи на Швейцария с подробно съобщение за съвещанието на Рузвелт и Чърчил, на което са приети строго секретни решения, включително за позицията на САЩ по отношение на Япония.
По същото време се водят важни американо-японски преговори, от изхода на които зависи дали ще има война между тези две страни или не. Чърчил усилено се стреми САЩ да влязат колкото може по-скоро във вой-ната и настоява за твърда политика, а Рузвелт се изказва за политика, която нарича „средна линия“.
В телеграмата, до която „Хабакук“ се добира, се съобщава за заседание на правителството на САЩ в Белия дом на 17 август 1941 г., когато Рузвелт инфор-мира членовете на кабинета за съвещанието с Чърчил.
Спирайки се на отношенията с Япония, президентът заявява, че е убеден в необходимостта да се направи всичко възможно, за да се предотврати войната. По-нататък в донесението на швейцарския посланик се казва, че вицепрезидентът на САЩ Хенри Уолъс, който по време на заседанието не е проронил нито дума, по-късно изпраща на президента „неофициално писмо“, в което моли Рузвелт да вземе „най-твърда позиция“. Посланикът включва в донесението едно изречение от писмото: „Пълното или частично умиротво-ряване в крайна сметка ще доведе до отрицателни последици и няма да спре нито Япония, нито Германия“. Няколко дни след нападението на японците над Пърл Харбър „Хабакук“ се сдобива с копие на подробния отчет за две заседания на американското правителство от 7 декември. Първото от тях Рузвелт нарича „най-сериозното след Гражданската война в САЩ“. Второто се провежда само с лидерите на Конгреса, без уча-стието на министрите. И на двете заседания освен Рузвелт присъствува Хенри Уолъс.
В писмото, с което намереният от „Хабакук“ документ е изпратен в Берлин, германският посланик в Берн (а именно той подписва всички документи, излизащи от резидентурата на абвера) подчертава, че съобщението съдържа абсолютно „точна и сигурна информация“, тъй като тя се основава на донесението на швейцарския посланик във Вашингтон Бругман, който е получил „строго доверително от вицепрезидента Уолъс“.
Бругман, дипломат от кариерата, от 1923 г. посла-ник на Швейцария в САЩ, е зет на Уолъс, за чиято сестра е женен от 1924 г. Дотогава той работа в Ру-сия, Белгия, Франция и Чехословакия. Разбира се, той не знае и не може и да знае, че донесенията му в Берн се крадат.
Между семействата на Брутман и Уолъс съществуват най-близки отношения. Уолъс често се среща със своя зет и почти ежедневно разговаря с него по телефона. Той дълбоко му вярва и дори не допуска мисълта, че техните откровени разговори могат да станат известни на немците.
Абверът, разбира се, се хваща за този контакт. „Хабакук“ получава задачата да се сдобива с копия на всички донесения на Бругман от Вашингтон за Берн, а „Якоб“ — с копия на многобройните доклади на швейцарския военен аташе.
Тези документи пристигат редовно и в големи количества в продължение на две години — 1942 и 1943 — до януари 1944 г., когато „златната жила“ внезапно се прекъсва. Алън Дълес, който по това време вече е пуснал дълбоки корени в Берн, научава чрез своите агенти (един от тях работи в Министерството на външните работи на Германия, а другия — в абвера) кой е източникът па немците.
Агент на Дълес в Министерството на външните работи на Германия е един от младшите чиновници — Фриц Колпе. При американците той е известен под псевдонима Джордж Уд и работи в апарата на посланика Карл Ритер, който осъществява връзката между Министерството на външните работи и върховното командуване на армията. Другият агент, младият юрист Ханс Гизевиус, влиза в обкръжението на Канарис и изпълнява поръчения на абвера в Цюрих под маската на вицеконсул с дипломатически паспорт на името на „доктор Бернд“.
Колпе краде от министерството буквално стотици документи и ги отнася на Дълес, когато успява да си уреди командировка в Берн с дипломатическата поща, или ги предава на Гизевиус, които редовно пьтува между Цюрих и Берлин с единствената цел да получава материалите от Колпе и да ги връчва на Дълес.
През януари 1944 г. в поредната партия събрани от Колпе материали попада донесението на „Хабакук“, което съдържа изложение на телеграмата на Бругман, изпратена няколко седмици по-рано до Министерството на външните работи на Швейцария. В придружителната бележка към донесението се казва: „Съобщението на доктор Бругман съдържа толкова много конкретна информация, защото, както ви е известно, вицепрезидентът Уолъс строго доверително разговаря с швейцарския посланик във Вашингтон, който му е зет.“