Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
От архивните материали на абвера е известно, че Белият дом се наблюдава от най-малко трима агенти. Агент САЩ/7-376 — американски индустриалец и вицепрезидент на една голяма корпорация — има за задача да разузнава всичко, което се отнася до американската помощ за Великобритания и особено ролята на Рузвелт в нея. Друг агент, известен само като САЩ/7-362, в досието на немското разузнаване се характеризира като „известен издател с големи делови интереси в Америка и Европа, включително в Германия и Франция“. Според данните от досието той разполага с важни връзки в политическите и промишлените кръгове и със свободен достъп в Белия дом. Самият САЩ/7-362 твърди, че поддържа дружески отношения с такива изтъкнати американски политически и държавни дейци като държавния секретар Хел, бившия министър на финансите Мелон, сенаторите Уотсън, Кебот и Рейнолдс, финансовите магнати Олдридж, Рокфелер и Ламонт, посланика Джоузеф Кенеди, личният приятел на президента Джоузеф Дейвис и др.
Най-важното лице в тази група е очевидно агентът САЩ/7-375. Неговата информация за Рузвелт се котира особено високо в абвера. Съдейки по биографичните данни в досието на немското разузнаване, под този кодов номер се крие европейски аристократ, женен за роднина на Хенри Моргентау — министъра на финансите в правителството на Рузвелт. Именно благодарение на неговото поръчителство този шпионин получава входна виза и се появява в САЩ наскоро след започването на войната.
Както докладва САЩ/7-375, Моргентау го приема с отворени обятия без, разбира се, да подозира, че новият им роднина е професионален немски шпионин. Докладите на този агент „за целите на Рузвелт във външната политика и обстановката във финансовите кръгове“ се ценят от абвера главно поради това, че, както твърди той, всичките му сведения са получени от Моргентау или дори от самия Рузвелт, когато посещава роднините си или ги съпровожда в имението на президента Хайд парк.
Шпионирането на Ф. Д. Рузвелт особено се засилва през октомври 1939 г. в резултат на това, че у абвера неочаквано се появява нов източник на информация в американското посолство в Лондон. Тази история става известна от специалното съобщение на Държавния департамент на САЩ, а също и от заявлението (което далеч не отговаря на действителността), разпространено от бившия американски посланик в Лондон Джоузев Кенеди.
През октомври 1939 г. на работа в американското посолство в Лондон пристига младият дипломат Тайлър Кейт. Произхождащ от известно американско семейство, той е завършил Сорбоната, Принстънския и Мадридския университет, свободно владее френски, немски, гръцки, италиански, испански и руски, увлича се от книги, описващи живота на велики хора, от книги по история и политически науки.
Въпреки младостта си — Кент е навършил 29 години — той има собствена философия, която се основава на два главни принципа: ненавист към комунизма и антисемитизма. Според него „всички войни се инспирират от международните финансови монополи, които принадлежат предимно на евреи“.
В Лондон, където посланикът Кенеди и другите дипломати от кариерата малко го познават, Кент е изпратен в отдела по шифриране в посолството, като му поверяват работа с най-секретните телеграми, както изходящи, така и постъпващи от другите посолства. Той получава достъп до кореспонденцията на посланика с Рузвелт и държавния секретар Хел, има възможност да се запознава с копията от донесенията на американския посланик в Париж Булит и на другите американски посланици в Европа. По-нататък към тези документи се добавят редица строго секретни телеграми.
През 1939 г., в началото на войната, Чърчил става пръв лорд на британското адмиралтейство (т.е. военноморски министър) в коалиционния кабинет на Чембърлейн. Рузвелт му изпраща лично писмо с необикновено предложеиие, което изцяло нарушава традициите и протокола на официалните отношения между глава на една държава и министър в правителството на друга.
В писмото до Чърчил от 11 септември 1939 г. Рузвелт пише:
„Именно защото ние с Вас бяхме на еднакви позиции по време на Първата световна война, аз се радвам, че отново сте в адмиралтейството. Давам си сметка, че Вашите проблеми се усложняват от някои нови фактори, но същността им е същата, както тогава… Вие и министър-председателят трябва да знаете, че винаги ще се радвам, ако ми съобщавате лично всичко, което намерите за добре. Чрез вашата или чрез моята дипломатическа поща винаги можете да ми изпращате запечатани писма.“
Чърчил с готовност се съгласява да поддържа с Рузвелт тази фактически тайна връзка зад гърба на държавния секретар Хел в САЩ и министър-председателя Чембърлейн във Великобритания. Но събитията се развиват твърде бързо, дипломатическата поща пътува твърде бавно, а високопоставените кореспонденти ся твърде нетърпеливи. Скоро експанзивната „военноморска персона“, както Чърчил сам се нарича в започналата кореспонденция, започна да бомбардира Рузвелт с телеграми. Като заобикаля Министерството на външните работи на Великобритания, той ги предава на посланика на САЩ Кенеди, за да бъдат изпратени на Рузвелт, като предупреждава, че трябва да бъдат връчвани лично на президента. Посолството само обработва тези телеграми с шифъра „Грей“, които се смята за строго секретен и много сигурен. Зашифрираните телеграми се предават по радиото във Вашингтон, без да минават по обичайните канали за връзка на Държавния департамент.