Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Хитлер дълго още се упражнява да измисля всевъзможни прозвища на Рузвелт, като не го нарича по друг начин освен „самозванец“, „заблуден масон“, „човек с болен мозък“, „престъпник“, „евреин с извратен ум“. През лятото на 1939 г., в навечерието на войната в Европа, Хитлер приема за доклад германския военен аташе във Вашингтон генерал Бетихер, който се смята за експерт по военния потенциал на САЩ. Вместо да се заинтересува какво влияние могат да окажат политиката и плановете на Рузвелт върху изхода на войната, Хитлер иска от Бетихер „точни доказателства, че Рузвелт е евреин“.
Известни сведения за Белия дом абверът получава от „Динтер“ и от някои други агенти. Те ги измъкват от вашингтонското котило на клюки и слухове, а след това ги представят за „сигурна информация от източници, заслужаващи пълно доверие“.
С далеч по-голяма достоверност се отличават сведенията, които събира от своите доверчиви приятели, включително служители в една от големите нефтени корпо-рации, кадровият разузнавач Николаус Бенсман. Под маската на общителния импресарио Нико той се занимава с шпионаж в деловите кръгове, като редовно доставя на немското разузнаване ценни факти за ежедневната дейност на Рузвелт, за отношението му по въпроса за подкрепата на съюзниците и което е особено важно, за тайните маневри на неговата администрацния, свързани с доставките на нефт и нефтени продукти за англичаните много преди САЩ да влязат официално във войната.
Агентът, когото абверът не без основание може да нарича „наш човек в Белия дом“, е някои си Луис Мацхолд, наречен „Майкъл“. В САЩ той е представител на консервативния немски вестник „Берлинер бьорзен Цайтунг“. Този вестник принадлежи на група пронацистки настроени индустриалци и играе ролята не само на хитлеристки рупор в международните финансови кръгове, но и на параван за различните тайни сделки и за кадровите разузнавачи от абвера.
Мацхолд снабдява хитлеристкото разузнаване с обширни доклади, пълни със секретна информация, която той получава от своите приятели от средата на влиятелните американски политически дейци като например губернатора на щата Пенсилвания Джордж Ърл, сенатора от щата Монтана Уилър и много други, включително Хари Хопкинс. Но както твърди Мацхолд, негово главно предимство са „близките му отношения“ със самия Рузвелт, които възникват на основата на общото им хоби — филателията.
Според съобщенията на Мацхолд той ходи в Белия дом с някои редки марки или филателни новости, които президентът няма в своята колекция, и те прекарват заедно дългите съботни вечери. Докато си разменят марки и обсъждат с познаване въпроси от филателията, Мацхолд от време на време засяга важни в дадения момент проблеми, като малко по малко събира „секретна информация“, която, както той веднъж отбелязва в донесението си до Берлин, президентът може да сподели само с приятел, на който има пълно доверие. Не мога да кажа, доколко твърденията на Мацхолд за дружбата му с Рузвелт отговарят на истината. Но когато се прегледат донесенията му, вижда се, че той е бил доста добре информиран за работата на прави-телството на Съединените щати. На служителите на абвера уверенията на Мацхолд за неговата близост с Рузвелт изглеждат толкова убедителни, а филателният му контакт с него толкова важен, че те често и в големи количества снабдяват шпионина с редки марки, които или купуват чрез посредници от различни търговци, или избират от конфискувани колекции на евреи. Мацхолд работи в САЩ до декември 1941 г., а след като японците нападат Пърл Харбър, е принуден да напусне страната заедно с другите немци, които биват репатрирани. След като е назначен в Будапеща със задачата да осветлява положението в балканските страни (пак под маската на кореспондент на „Берлинер бьорзен Цайтунг“), Мацхолд продължава да събира информация за Рузвелт по враме на срещите си със свой стари познати, които по едни или други причини посещават района на дейността му. Един от тези познати е вече споменатият губернатор Ърл, който посещава Турция по специално поръчение на Рузвелт. Ърл на свои ред използва Мацхолд като „конфиденциален информатор“, но това е вече друга история.
Известни сведения за Рузвелт немците получават от своя агент, който дружи с Паулина Емет — вдовицата на бившия американски посланик в Холандия. Тя е близка на семейството на Рузвелт и е чест гост в тяхното имение в Хайд парк. Информацията на П. Емет не се подкрепя от някакви документални доказателства, но вярно отразява важните проблеми, с които Рузвелт се занимава през периода 1931 — 1941 г.