С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
— Добре ли спа? — попита ме тя и в очите й лумна игриво пламъче.
Кимнах:
— Всъщност сънувах прекрасен сън.
— Какъв беше? — погледна ме любопитно майка й.
Савана ме срита под масата и поклати енергично глава. Признавам, че притеснението й ме забавляваше, но не исках да прекалявам. Престорих се, че се опитвам да си спомня и измърморих:
— Изскочи ми от акъла.
— И на мен ми се е случвало — успокои ме Джил. — Харесва ли ти закуската?
— Чудесно ухае, благодаря — отвърнах и погледнах Савана — Каква е програмата за днес?
Тя се наведе през масата.
— Мислех да пояздим. Ще се справиш ли?
За миг се поколебах и това я разсмя:
— Всичко ще бъде наред — усмихна ми се. — Обещавам.
— Лесно ти е да го кажеш.
Савана яхна Мидас, а за мен оседла Пепър, конят на баща й. Прекарахме по-голямата част от деня на конете, препускахме в галоп из полето и аз опознах една нова част от живота й. Тя бе взела нещо за хапване и ние седнахме да обядвахме на малка полянка, откъдето се откриваше целият град. Савана ми показа училището, където бе учила, и домовете на приятелите си. Нещо в погледа й ми подсказа, че не само обича този град, но и въобще не мисли да го напуска.
Този ден прекарахме шест или седем часа на седлата и аз направих всичко възможно да не изоставам от нея, но беше много трудно. Все пак не забих лице в прахта, но имаше моменти, когато едва удържах юздите. За съжаление разбрах твърде късно в какво съм въвлечен. Едва слязох от седлото и докато вървяхме към ранчото, усетих, че се клатя като патица. Мускулите отзад и бедрата ме боляха така, сякаш Тони ги бе налагал с часове.
Вечерта отидохме в уютно италианско ресторантче. След вечеря Савана предложи да отидем да потанцуваме, но аз едва мърдах краката си, отказах и закуцуках към колата. Савана се разтревожи. Настигна ме, наведе се и стисна бедрото ми.
— Така боли ли?
Подскочих от болка. По някаква причина това я развесели.
— Какво правиш? Боли! — изписках.
— Просто проверявам — ухили се тя.
— Какво има да проверяваш? Казах ти — боли.
— Исках да видя дали малко момиче като мен може да накара един голям, закален в битки войник да запиши като жена.
Разтрих крака си и измърморих:
— Добре, хайде да не се експериментираме повече, става ли?
— Добре. Съжалявам.
— По нищо не личи.
— Наистина съжалявам. Но признай, че е смешно. Аз яздих наравно с теб.
— Ти яздиш непрекъснато.
— Не съм се качвала на кон от месец.
— Да, бе.
— Хайде, признай, че е смешно.
— Нищо подобно.
В неделя всички отидохме на църква, но бях прекалено натъртен, за да предприема някакви други физически действия след това. Щом се върнахме, се проснах на дивана и цял следобед гледах бейзбол с баща й. Майка й ни донесе сандвичи в хола и аз не станах оттам до вечерта — гърчех се от болка всеки път, когато сменях позата. Баща й умееше да общува с лекота и разговорът ни премина от живота в армията до обучението в училище и надеждите му да помогне на няколко талантливи деца от волейболния отбор. Приятно ми беше с него. От кухнята се дочуваха гласовете на Савана и майка й. От време на време Савана прекосяваше стаята с кош, пълни с дрехи, докато майка й зареждаше нова пералня. Въпреки дипломите си момичето все още носеше мръсното си бельо на мама.
Вечерта заминахме за Чапъл Хил и тя ми показа квартирата си. Мебелите не бяха много, но изглеждаха сравнително запазени. Имаше камина и малък балкон с гледка към студентското градче. Въпреки топлото време Савана запали камината. Седнахме пред нея и вечеряхме сирене и бисквити — единственото, което можеше да предложи освен овесените ядки. Беше невероятно романтично… всъщност със Савана винаги беше романтично. Говорихме си до среднощ, но забелязах, че Савана е необичайно тиха. В един момент стана и отиде в спалнята. Изчаках, но когато не се върна, реших да видя какво става. Тя седеше на леглото и стискаше пред гърдите си една възглавница. Вдигна поглед към мен и въздъхна дълбоко.
— Ами… — започна.
— Ами…?
Тя отново въздъхна и прошепна:
— Става късно. Утре трябва да ставам рано за училище.
— Така е — кимнах. — Трябва да поспиш.
— Да… — кимна забързано, сякаш досега не се бе сетила за тази възможност.
Светлината от лампата на паркинга се процеждаше през транспарантите на прозореца и хвърляше загадъчни сенки върху лицето й. Беше много сладка, когато се притеснеше.