Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Е, успяхте ли в това начинание? — майор Грей реши незабелязано да тласне разговора в желаната от него посока. Многословието на доктор Рандън постепенно се изчерпваше. Сега беше ред на майор Грей да подеме разговора, за да поддържа темпото.
— Не, никак не беше лесно — замига доктор Рандън. — При ММ–84 понижихме в известна степен токсичния характер. Но с ММ–86 се получи точно обратното, токсичността рязко нарасна. Докато се занимавахме с ММ–87, нервите на Карлски се разстроиха. Даа, загина такъв забележителен човек. Той беше единственият, за когото тези проклети „ММ“ бяха ясни като на длан и той единствен знаеше как трябва да се действува с такива опасни неща. Според мене тъкмо защото знаеше твърде много, затова не издържа.
— Действително… — майор Грей беше готов веднага да превключи — …и тогава…
— Аа, след това ММ–87 прояви някои съвсем странни свойства — развълнувано добави доктор Рандън. — Умножителен ефект с другите вируси. През 1963 година съпрузите Ханабуса — изследователи от университета в Осака, откриват, че за развитието на някои вируси е нужен друг вирус-„помощник“. Ако живият организъм е заразен с други вируси, нуклеиновата киселина на ММ–87 ги пришпорва и тогава ефектът е значително по-силен, отколкото при заразяване с един-единствен вирус. А това са преди всичко съществуващите навсякъде миксовируси…
— Смятам, че това, което казахте за вашите изследвания, е достатъчно — недвусмислено го сряза този път майор Грей. — Сега бих искал аз да ви задам няколко въпроса.
На съдбата действително не й липсва ирония и често нещата се решават от случайността. Може би и този път стана точно така. Но във всеки случай майор Грей, който внимателно слушаше доктор Рандън, точно в този момент изгуби търпение и го прекъсна. Навярно това бе само една нелепа случайност. Ала доктор Рандън не бе прекъснал разказа си, следващият въпрос, който искаше да му зададе жадният за информация министър, щеше да бъде:
— А какво са това миксовирусите?
Както вече споменахме, вирусите на грипа, на „болестта от Нюкасъл“ са миксовируси. Ако доктор Рандън бе обяснил това, министърът и майор Грей щяха да извикат от изненада. Ако бяха открили връзката между върлуващите в момента епидемии, причинени от тези два вируса и откраднатите бактерии, може би щяха да се досетят колко сериозно е положението.
Доктор Рандън трябваше да отговори само на няколко въпроса относно неща, случили се преди и след смъртта на Карлски, и след това беше освободен.
Забелязал, че макар и да има широки пълномощия, докторът е прекалено словоохотлив, майор Грей почувствува известно недоверие към него. Затова той не се реши да съобщи на този мъж с детско лице и детинска психика, че Карлски може би е извършил предателство спрямо родината си. Не се знаеше как би реагирал Рандън и можеше да стане по-лошо Майор Грей му зададе само няколко въпроса във връзка с контрола над опасните „ММ“.
— Разбира се, по отношение на тях се упражнява в известен смисъл двоен контрол От една страна, да не се получи изтичане на болестотворни материали, а от друга — да няма изтичане на информация за „ММ“. От гледна точка на контрола и безопасността съхраняването на „ММ“, на всичките 87 вида, до „ММ–87“ включително, е окей. Най-уязвима в това отношение е експерименталната лаборатория. Преди да се самоубие, Карлски е работил по създаването на „ММ–88“ именно в нея. Затова „ММ–88“ още не е създаден, а съществуват само бележки по подготовката на експеримента — отговори доктор Рандън. — А що се отнася до подготовката на „ММ“ за практически цели, то тя временно е прекъсната.
После доктор Рандън бе освободен. Затова той не можа да узнае, че съществуваха съмнения, че „ММ“ може би са откраднати от професор Карлски. По този начин още веднъж бе пропусната възможността да се разгадае ужасяващата тайна, че зад пандемиите от „тибетски“ грип и „болестта от Нюкасъл“ се крият бактериите „ММ“.
Що се отнася до директора на института лорд Линдънел, той отдавна вече не бе съвременен учен в истинския смисъл на думата. Навремето, още като военен лекар, лорд Линдънел бе изследвал английски войници, пострадали от немски бойни газове. По-късно, през 1916 година, бе правил експертиза на бацилите на сибирската язва, които бяха открити в градината на германското посолство в Букурещ. Ала от съвременна микробиология не разбираше много и способностите му се заключаваха най-вече в качествата на стратег на бактериологичната война и на добър ръководител на института. Освен това той беше вече възрастен човек, който не се бе отърсил от предразсъдъците на консервативните слоеве в Англия от XIX век и който бе твърде далеч от проблемите на новото време, на новия свят. Лордът бе разгневен от безсрамното предателство, от недостойните, според собствената му оценка, приказки на неговия по-млад колега, който дрънкаше, сякаш бе някакъв търговец на дребно.