Денят на възраждането

— Обаче съществуват положения, когато, макар и заразена със същия този фаг, бактерията не произвежда новата нуклеинова киселина, не се разрушава, просто се развива както обикновено. При този случай нуклеиновата киселина на фага не разлага хромозомата на бактерията, а се влива в нея и вирусите се скриват. Но колкото и поколения да възпроизведе такава бактерия, тя предава на „децата“ и на „внуците“ си нуклеиновата киселина на фага. Ала ако заразените бактерии бъдат подложени на някакво въздействие, например рентгенови или ултравиолетови лъчи или химически препарати, макар до този момент да са изглеждали здрави и без особености, изведнъж се разрушават и от тях се раждат неколкостотин бактериофаги-вируси. С една дума, тези бактерии съдържат в себе си гена на възпроизводство на фагите във формата на наследствено предавана зараза. В такова състояние бактериите се наричат профаги.

— Е, тогава тази серия „ММ“ са били профаги, така ли? — попита министърът.

— Не, не са били — светнаха очите на доктор Рандън. — Колкото и да проверявахме с електронния микроскоп култивационната среда на серията „ММ“, не успяхме да открием вируси. Въпреки това, когато заразявахме култивационен разтвор на обикновени, земни стафилококи с безклетъчен филтрат на тяхната култивационна среда, стафилококите показаха признаци на заразяване с „ММ“ и коефициентът на размножаване рязко се повишаваше. Карлски, който под ръководството на Райзенау се бе занимавал с изследване на рака, щом видя това, веднага се досети. Защото при рака, предизвикан от вируси, съществуват случаи, когато клетката се е превърнала в ракова и макар сама да не възпроизвежда заразния вирус, нейният безклетъчен филтрат предизвиква рак в здрави клетки. Това явление, открито от Райзенау, се наблюдава при така наречения ЛР–12, вирус, който предизвиква рак. Райзенау го е нарекъл „заразяване посредством нуклеинови киселини, притежаващи способност за размножаване“. — Доктор Рандън си пое дъх. — Съществуват две теории за възникването на вирусите. Според първата организмът, приличащ на вирус, който не е могъл нито да се възпроизвежда, нито да съществува извън живата клетка и е паразитирал в нея, използувайки собствения й механизъм на размножение, е възникнал едва след появата на живата клетка. С една дума, това е теорията за възникване на вируса от клетката, според която след появата на първоначалните организми вирусът се е създал вторично в резултат на отклонения в ядрото на хромозомата. Според втората теория паралелно с възникването на първоначалните прости клетъчни организми се е появил и вирусът със специфичен генетичен материал, т.е. така наречената теория за първоначалната поява на вирусите. Опирайки се на първата теория, Райзенау създаде хипотезата за еволюцията на вируса. В нея се разглеждаше въпросът в каква насока ще се развиват вирусите, доколкото те са и продължават да бъдат в тясна връзка с живите организми, дали ще изберат пътя да се размножават не чрез формиране на напълно развил се вирус, а само чрез нуклеиновата киселина, носител на наследствеността? Накратко, според теорията на еволюцията на Райзенау, вирусът, който е възникнал от клетката вторично, като паразитираща форма на живот, в следващия етап от своето развитие вече не минава през формата на напълно развит вирус, а приема трети начин на развитие и размножаване, само чрез нуклеиновата киселина. Тази негова хипотеза бе отпечатана преди пет години в списание „Сайънс“ под заглавие „Химически съединения, притежаващи способност за саморазмножаване“. Но научният свят не й обърна внимание, защото я сметна за изключително дръзка.