Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Даа, изглежда страшно, Артър — изрече министърът, назовавайки по малко име приятеля си от детството, щом доктор Рандън излезе с радостно лице. — А и този мъж, и той е страшен тип. Прилича на ученик, който е изчел всички съществуващи научнопопулярни статии и сега иска да покаже какво знае, та дрънка ли, дрънка.
— Младите сега са такива — разсмя се лорд Линдънел. — И Карлски, когото мислех за малко по-умен, какво направи.
След това, обръщайки се към майор Грей, подхвърли заядливо:
— Намерихте ли неопровержими улики, че тоя тип е бил шпионин?
— Още не — отговори майор Грей. — Но определено съществуват съмнения. Три дни преди да умре, той си взел отпуск и се отправил към Брайтън, където живее сестра му. От службата за наблюдение, която го бе проследила, пристигнал доклад, че някъде по пътя той ги е измамил и се е отскубнал от тях, като се е разменил с друг човек.
— Какво правите вие от военната разузнавателна служба! — извика необуздано лорд Линдънел. — Що за хора са тези от службата за наблюдение!
— Малко са ни служителите, не стигат — кротко отвърна майор Грей. — Освен това, тогава го следяхме не ние, а полицията.
— Накъде е заминал Карлски, след като е заблудил преследвачите си? — попита министърът. — Нима на следващия ден не е бил в Брайтън?
— Ние също се питаме и направихме доста проверки. Вероятно след като е сменил колата си, се е отправил за Корнуел. Онази вечер имаше снежна буря и, изглежда, от Корнуел той е излетял със самолет на изток. Но всичко е в сферата на предположенията. Неясни свидетелства за дочут шум на излитащ самолет и непроверени слухове, че някакъв човек, който приличал на Карлски, се качил в един ролс-ройс и отпътувал към Девъншир… Ала каквото и да е било, в онази вечер радарните станции не са засекли самолет, летящ на изток.
— Всичко това има ли връзка с неговото самоубийство и с факта, че не е оставил предсмъртно писмо?
— Мисля, че може би има. Установено е, че един ден преди смъртта си той е бил с още някакъв човек в къщата в Брайтън. Само че засега не сме наясно дали този човек не го е убил, а после да е прикрил следите, за да представи убийството като самоубийство. По това време природената сестра на Карлски е отсъствувала от дома си. Той е знаел за това, пък и тя вече е била на възраст и е страдала от старческо слабоумие. Неотдавна и тя почина от „тибетски“ грип.
— Какво означава това? — ядоса се лорд Линдънел. — В края на краищата той бил ли е шпионин или не?
— Съществува голяма вероятност да е бил — безстрастно отвърна майор Грей. — В същата тази вечер, когато той отишъл до Корнуел и после се върнал, в италианските Алпи се е разбил самолет от неизвестна националност. Според информацията на нашите разузнавателни служби в чужбина на следващия ден в Турция — и в Истанбул, и в Анкара — тия от американското разузнаване са чакали някого. Сред тях са забелязани и такива, които се занимават с промишлен шпионаж. Ето това са фактите и ако човек иска да ги свърже, определено би могъл да го направи. Ала така или иначе не притежаваме категорични доказателства.
— И за да съберете тези сведения, ви бяха нужни три месеца? — саркастично попита лорд Линдънел. — Е, тогава е напълно ясно защо толкова често надхитряват МИ–6.
Спокойното лице на майор Грей се обля в червенина. Но той беше образец на човек, който умее да се сдържа, та макар и само външно.
— Не би трябвало да се говори така за нас. И ние имаме какво да изтъкнем в работата си. Именно ние проведохме успешно сделката с посредниците и успяхме да получим от САЩ тези „ММ“ или както ги наричат. Тук МИ–6 заслужава похвала. Ала същите вируси бяха откраднати от друг шпионин. При това САЩ са желаели да ги купят от него. Причината и следствието се редуват.
— САЩ ли? Пък аз си мислех, че Франция има пръст в тази работа — промърмори лорд Линдънел. — А да не би да са се намесили и от комунистическия лагер?