Денят на възраждането

— Тук не можем да кажем нищо. Само едно леко ни безпокои. Скоро след като Райзенау, шефът на Карлски от института „Макс Планк“, изчезна, се разбра, че той работи под друго име в Чехословакия, в Пилзен, в тамошния институт за химическо и бактериологично оръжие. Може би е свързано с нашия случай, но самият Райзенау е починал преди седмица…

— Умрял ли е? — каза лорд Линдънел. — Навярно от грип?

— Ее, този път не е грип. Според една версия той се е заразил с някакви бацили, които изследвал в института. Има и още нещо. Лекарят, който извърши аутопсията, изказа мнението, че е възможно Карлски да се е самоубил неволно, като под влияние на нервното си разстройство е взел силно сънотворно.

— Е, в края на краищата как стои работата?

— Накратко, може би професор Карлски е бил шпионин. Или най-малкото е бил заплашван от хора, занимаващи се с промишлен шпионаж. Напълно е възможно. Ето това бих искал да кажа. Професорът или тези шпиони са предали важна тайна относно бактериологичните изследвания на Великобритания. И сега нямаме друг изход, освен да отвърнем със същото. Затова искам да ви попитам като специалист, изследванията на Карлски представляват ли сериозна ценност за отбраната на страната или не?

— Ако се съди по думите на Рандън, тези изследвания напълно си заслужават труда — обади се министърът — Ако бъдат използувани по време на война, ще стане страшно. Нещо повече, според Рандън те практически са неизползуваеми, тъй като притежават свръхунищожително действие. Нима не разбра това?…

— Не, не — прекъсна го лорд Линдънел, — неговият разказ трябва да се приеме с някои уговорки. Всички изследователи винаги са склонни да преувеличават практическия ефект. Позволете ми като директор на института да изкажа своето мнение. Мисля, че тези „ММ“ не са толкова страшни. Аз знам как протичат нещата в действителност. Учените предвиждат обстановката така, както е описана тя на хартия, при провеждането на експериментите. Но всъщност в резултат от струпването на различни случайни фактори ефектът е значително по-слаб, отколкото е изчислено по план. Например по време на войната на Корейския полуостров САЩ използуваха бактериологично оръжие. Но практическият ефект беше с няколко десетки процента по-нисък от предполагаемия. Въоръжените сили на комунистите не бяха разбити, както си мислеше генерал Макартър. И още един пример. Аз съм уверен, че ако беше използувана атомната бомба, както предлагаше Макартър, това не би оправило положението на фронта. Твърденията на Рандън, че чрез „ММ–87“ може да бъде унищожен светът, са само приказки. Човечеството да бъде унищожено само от някакви си там вируси, хе, хе, това са безсмислици от научната фантастика. По мое мнение, дори да се употребят и бегатонни водородни бомби, пак ще има оцелели и те ще бъдат победителите. Мисля, че е опасно да се преувеличава до такава степен значението на „ММ“, чието изследване току-що е започнало.