Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— По този въпрос поговорете с началника на отдела за безопасност в института — лорд Линдънел се надигна. — Е, с една дума, това е…
— Артър — изведнъж промълви министърът, загледан през прозореца. — В твоя институт какви мерки са взети в случай на крайна опасност?
Побелелите вежди на лорд Линдънел за първи път се свъсиха и като хвърли враждебен поглед към майор Грей, той полугласно започна:
— Ние живеем постоянно над тридесет и пет тона тринитротолуол — лордът се закашля. — Освен мен и началника на отдела за безопасност, за това знаят само още двама… Копчето се намира в моя кабинет.
— А какви са предохранителните мерки по отношение на бактериологичния материал?
— Преди да бъде взривен институтът, бактериите ще бъдат изгорени с напалм при температура 2000°С.
— Е, щом е така, добре — плахо каза министърът.
— Тук не трябва да ме питаш за това, Ричард… — лорд Линдънел отново хвърли поглед към майор Грей.
— Вярно, вярно, прав си — тихо промърмори министърът. — Артър, фактът, че тук се правят изследвания с „ММ“, може да стане известен и в други страни и за това трябва да се помисли. Представи си, че разберат какво става тук. Или пък, както каза Рандън, ако тези… бацили бъдат изпуснати по някакъв начин и избухне епидемия, ще бъде ужасно. Ще стане международен скандал. Ако СССР разкрие какво се изследва тук, вероятно ще си навлечем сума ти неприятности…
— Имаш предвид случая с Джефри Бейкън39? — попита лорд Линдънел. — Тогава аз още не бях директор на института, ала всичко свърши с това, че журналистите нищо не успяха да разберат.
— Обаче представи си, че, както твърди Грей, тези „ММ“ са преминали от ръцете на Карлски в ръцете на група за промишлен шпионаж, а сетне са били изпуснати някъде по пътя. Тогава според онова, което ни разказа Рандън, ще пламне страшна епидемия от неизвестен характер. В такъв случай от хуманна гледна точка ние може би ще трябва да разкрием, да обявим публично какви са тези „ММ“.
Очите на майор Грей, който наблюдаваше министъра отстрани, за миг проблеснаха.
— Не говори глупости, Ричард Кронин — с рязък глас се обади лорд Линдънел. — Какво става с теб, що за малодушие проявяваш ти, който си на такъв отговорен пост в отбраната на страната? Ако направим подобно нещо, ще накърним честта на Великобритания и ще нарушим и закона за държавната тайна. Не си специалист по тези въпроси и, изглежда, глупавите фантазии на Рандън са те развълнували. Изобщо не се замисляй над такива глупости!
Набръчканото, жълтокафеникаво лице на лорд Линдънел в миг се обагри в червено от гневния изблик. За стария ограничен горделивец въпросът за престижа на страната беше болно място.
— Ако се случи такова нещо, именно ти заради престижа на Великобритания трябва докрай да отричаш, че сме отговорни за каквото и да било. И ако се наложи, дори ще затворим устата на Рандън и на тези от група П–5…
— Да, правилно, извинявай, май ме обзе малодушие — министърът се усмихна уморено. — Преди две седмици от „тибетски“ грип почина дъщеря ми… Ти какво мислиш, Артър, дали тази страшна грипна пандемия няма връзка с онова, което правите? Според сутрешното съобщение броят на починалите от грип е достигнал един милион.
Министърът срещна суровия поглед на приятеля си, който се бе втренчил в него злобно, с горящи очи, изпъстрени с червени жилки, и добави, сякаш искаше да се оправдае:
— Нямам никакво намерение да те критикувам и да съдя как изпълняваш дълга си към родината, Артър. Ние всички носим отговорност за това, което се върши тук…
3
Япония
Отмина Златната седмица40, заредиха се свежите, ясни и приятни дни. Само понякога валяха дъждове и после ставаше много задушно. Метеорологичната служба съобщаваше, че тази година сезонът на сливовите дъждове41 ще започне малко по-рано от обикновено… В една ранна сутрин към осем часа хората, които отиваха на работа с метрото по околовръстната токийска линия, изведнъж забелязаха, че гледката край тях е малко странна. Преди три, не, само преди два месеца по това време пътниците направо препълваха влаковете, а сега бяха намалели. И вратите на вагоните, които във върховите моменти сякаш всеки миг можеха да се откъснат, се затваряха с лекота. Като наблюдаваше пътниците, които слизаха или се качваха, човек виждаше не поток, а само отделни групички. Обикновено в прехода от зимния към летния сезон хората свалят дебелите зимни дрехи и се обличат по-леко. И сякаш тогава блъсканицата във върховите моменти намалява. Но в многомилионния Токио тези сезонни промени не се забелязваха. Почти никога. Ала през този май беше друго. И не защото усилията за намаляването на потока във върховите моменти, които представляваха истински кошмар и за столицата, и за самите железници, най-сетне се увенчаха с успех. Напротив, осигуряването на персонал за поддържането на безопасността на движението постепенно ставаше все по-трудно и държавните железници дори бяха принудени да преразгледат разписанието и да ограничат броя на композициите. Влаковете, които по-рано пристигаха на гарите на всеки тридесет секунди (това бе свръхчовешко натоварване), започнаха да идват с интервали от четиридесет секунди, после една минута и най-накрая от две минути. Можеше ли някой да си представи, че на гарите Шибуя, Шинджуку, Икебукуро, Акихабара, Юракучо около осем часа сутринта човек ще слиза и ще се качва спокойно, без да се блъска. Само преди три месеца можеше ли някой дори да помисли, че ще успее да седне във влака за Токио? Но въпреки че нямаше блъсканица, взреше ли се човек, щеше да забележи, че пътниците бяха неспокойни. Те сякаш постепенно бяха започнали да проумяват, че положението е особено тревожно. Въпреки че беше май, тук-таме се виждаха хора все още с дебели балтони и шалове. Много мъже и жени бяха с бели санитарни маски на устата. На човек му ставаше студено от тая гледка. И неволно му се струваше, че тръпките, които лазят по гърба му, са пипалата на страшния „тибетски“ грип.
39
Служител от Института по бактериологично оръжие към армията на Великобритания, който на 1 юли 1962 година умира от бубонна чума и около смъртта му избухва шумен скандал. — Б. а.
40
Седмица от края на април до началото на май, през която има няколко празника. — Б.пр.
41
Дъждовният сезон в Япония (по стар календар) съвпада с периода на цъфтежа на сливите. — Б.пр.