Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
Личеше, че слушателите, макар да се стараеха да гледат като хора, разбрали за какво става дума, не бяха проумели нищо.
— Професор Карлски дори допускаше възможността за създаване на оръжие, при което размножаването се осъществява, без да се използува болестотворен материал, тоест живият вирус. И тогава от новия болестотворен материал, който ни бе заповядано да изследваме, случайно създадохме нещо невиждано.
— Имате предвид — промълви майор Грей — бактериите от групата „ММ“ ли? Доколкото ми е известно, те са откраднати отнякъде и са ни продадени. От СССР или от САЩ?
— Сега това няма връзка с нещата, които ви интересуват — обади се министърът.
— Казват, че тези бактерии са открити в Космоса. Цялата серия бе наречена „ММ“ именно поради тази причина. „ММ“ означава „марсиански убийци“38.
Изведнъж доктор Рандън прихна. Съчетанието „ММ“ може и да бе забавно, но в напрегнатата обстановка високият смях прозвуча нагло.
— Това е страшно нещо. Да, в Космоса действително са открити изключителни бактерии. Най-обикновени коки, съвсем като жълтите стафилококи, които причиняват гноен процес. Обаче в земни условия те се размножават с ужасяваща скорост, неколкостотин пъти по-бързо, отколкото стафилококите. При това притежават две особености. Ако при бозайниците — за нашите опити ние използувахме морски свинчета, хамстери, котки, кучета, маймуни, коне и говеда — бактериите проникват през респираторните органи, — те се разтварят изключително бързо и от тях като че ли не остава и помен. Освен това, ако се поставят заедно с други стафилококи, то и последните придобиват способността да се размножават със същата ужасяваща скорост, както тези от серията „ММ“…
Доктор Рандън си пое дъх и понижи глас, сякаш се готвеше да сподели някаква страшна тайна.
— Въз основа на това явление Карлски отначало смяташе, че серията „ММ“ са просто вид профаги. Знаете ли какво представляват профагите?
Министърът и майор Грей поклатиха отрицателно глави.
— А знаете ли какво представляват тъй наречените бактериофаги? Вируси с размери от 300 до 21 милимикрона. Това е равно приблизително на една стотна част от големината на обикновена бактерия. Сред тези мънички вируси има и такива, които изяждат обикновените бактерии. Много известен е вирусът Т1-Т2, който поразява бактериите в дебелото черво на човека. Ето защо тези вируси са наречени „бактериофаги“. Обаче сред бактериите се срещат и някои, които се заразяват от бактериофагите, но не са изяждани от тях, а продължават да се размножават. Бактериофагите са с форма на пипетка. Главата им съдържа генетичен материал — нуклеинови киселини. Към нея е прилепена тръбичка, подобна на опашка. В предната част на тръбичката има пипалца и израстъци. Когато с помощта на пипалцата бактериофагите открият и се прилепят към някоя бактерия, те пробиват с израстъците си дупка в клетъчната обвивка на бактерията и генетичният материал от главата на бактериофага се впръсква вътре. Бактерията изведнъж променя своето „поведение“ и започва ненаситно да приема хранителни вещества от околната среда. Хромозомите на самата бактерия мутират и тя вече произвежда само нуклеиновите киселини на фага. Оттук нататък целият обмен на веществата при бактерията фактически се използува не за възпроизводство, а за създаването на нуклеиновите киселини на коренно различния фаг. Щом се започне производството на нуклеиновата киселина на фага в голямо количество, като се използува белтъкът на клетката, около тази нуклеинова киселина се образува „пипетка“, подобна на първоначалната, нападнала бактерията. Нуклеиновата киселина на един фаг може да създаде в една бактерия неколкостотин нови фаги. След използуването на енергията и генетичния й материал бактерията гостоприемник се разпада и умира. В случая с Т2 бактерията, приела неговата нуклеинова киселина, живее само петнадесет минути, създава неколкостотин нови бактериофаги и след това се разрушава.
Лорд Линдънел леко се изкашля, но макар и поизморен, доктор Рандън продължи да говори:
38
Съкращение от „martian“ и „murder“ (англ.) — „марсиански“ и „убиец“. — Б.пр.