С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Но точно там паметта й винаги умоляваше за отклонение. Шосето към фермата винаги водеше към плевнята и зловещата гледка, която я очакваше.
— Само да ми вярваше малко по-дълго!
Тя се наведе и прошепна думите към кадифените бузки на Грейъм.
— Защо го направи, Гари? — Разбира се, че знаеше защо. Беше загубил вяра в нея. Виновниците за това си живееха невредими — но не за дълго.
Господ бе милостив поне в едно отношение — Грейъм не приличаше на никой от нейните нападатели. Никоя от чертите му не намекваше за нечие бащинство. Имаше черна и чуплива коса като нейната. Очите му щяха да останат сини, леко скосени във външните краища. Единственото лице, което се очертаваше от възпълничката бебешка хубост бе на Роналд Спери — мъжки вариант на нейната физиономия. Беше доволна, че детето приличаше на баща й.
Още в деня, когато се случи, Джейд бе осъзнала колко съмнително е злополучното определение на смъртта му. Въпреки това за нея бе жесток удар да чуе истината от майка си. Велта винаги яростно беше отричала преднамереността на фаталната, причинена от самия съпруг, рана. Фактът, че допуска и приема Джейд за виновна, показваше на дъщерята дълбочината на майчината антипатия.
Толкова нещастна ли се е чувствала Велта с Джейд, та реши да избяга с мазния Харви? Така изглеждаше. Момичето копнееше поне за един скъп спомен от майка си, към който да се връща, но за разлика от баща си, тя не й беше оставила нищо мило.
Грейъм се нахрани, но тя не го върна в кошчето, а продължи да го притиска. Често го правеше, когато се нуждаеше от топлината на човешки контакт. Сега, след като шокът от заминаването на Велта избледня, мислите как това ще се отрази на нея и Грейъм започнаха да проникват в съзнанието й.
Джейд имаше само чифт дрехи за преобличане и около тридесет долара. Едва ли щяха да стигнат да се върнат в Савана. И как щеше да пристигне отново в Моргънтаун сама?
— Какво ще правим, Грейъм? — Тя потри нос в сладко миришещото му вратле. — Какво ще правим?
Най-лесно бе да се върне в Савана и да поднови работата си, като обещаеше пред себе си, че щом спести достатъчно пари, ще продължи образованието си.
Но спестяването щеше да бъде двойно по-трудно, защото ще трябва да харчи допълнително и за детето. Едно отлагане водеше до друго, мечтата за възмездие можеше да излезе извън контрола й.
Не, не биваше да позволи това!
Сигурно има начин! Ако нямаше, тя щеше да го сътвори. Нямаше да изпусне възможността. Вече беше пожертвала една стипендия, нямаше да пожертва и втора.
11.
Звънецът на входната врата отекна във вътрешността на къщата. Беше достопочтен дом, построен в стил Джордж. Червените тухли бяха очертани с бяло и контрастираха с полираните черни капаци по прозорците. Разположен бе навътре от улицата върху старателно поддържана морава. Тревата още блестеше от ранното утринно поливане с автоматичната пръскачка.
Джейд се смути от богатството. Погледна критично полата си, като се надяваше, че гънките по нея не се забелязват. Навлажни с език пръсти и обърса още веднъж разлигавената уста на Грейъм. Дребничка жена с приятна външност и пепеляворуса коса отвори вратата. Джейд предположи, че е в началото на петдесетте.
— Добро утро. — Меките й сиви очи веднага се спряха на Грейъм, а после се усмихна грациозно на Джейд. — Мога ли да ви помогна?
— Добро утро. Вие ли сте госпожа Хиарън?
Тя кимна утвърдително.
— Казвам се Джейд Спери. Извинявайте, че се отбивам толкова рано, но исках да говоря с декан Хиарън, преди да е тръгнал на работа. — Беше решила, че е по-неуместно да отиде с бебето в колежа, отколкото в дома на преподавателя. — Тук ли е още?
— Закусва. Заповядайте!
— По-добре да го почакам тук, на верандата — каза колебливо Джейд. — Няма да му отнема много време.
— Тогава няма причина да не влезете. Моля! Ваше ли е момченцето? Очарователно е.
Жената въведе Джейд през красиви и уютни стаи. Минаха през слънчева кухня, където гъделичкащата миризма на бекон и яйца предизвика слюноотделяне. През последните дни диетата й се състоеше главно от оризови ядки и сандвичи с фъстъчено масло. Вече не помнеше кога за последен път бе яла готвено.
Излязоха на задната остъклена веранда, простираща се по широчината на къщата. На масичка от ковано желязо и покрита със стъкло декан Хиарън привършваше закуската си. Както и първия ден, когато Джейд го срещна в кабинета, беше облечен в кафяв костюм с вратовръзка, но тя можеше също да си го представи в пуловер с кожени кръпки на лактите и торбести панталони с излъскано дъно.