Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 227
Перейти на страницу:
Как дръзваш с чемерика да играеш, да правиш лек, Без да знаеш ти лекарско изкуство? Ще се каеш.

Към това се прибавяше и лошата слава на господаря и неговата необичайна и тайнствена смърт — или поне внезапното му изчезване — и никой, като изключим само най-дръзките храбреци, не отиваше при слугата за помощ и съвет. Поради това окаяният негодник в началото едва не умря от глад. Но дяволът, който му помагаше след смъртта на Деметрий или Дубуби, ако искате, му внуши нова хитрост. Дали поради дяволското внушение, дали поради усвояването на занаята на младини — не знам, — но този мошеник подковава коне по-добре от всеки друг оттук до Исландия. Той изостави практиката си сред двуногата и лишена от перушина порода, наречена човечество, и се залови само с подковаването на коне.

— Така ли? — попита Тресилиан. — И къде живее той оттогава насам? Наистина ли добре подковава коне? Покажете ми по-бързо жилището му.

На учителя никак не му стана приятно, че го прекъсват, и възкликна:

— Oh, caeca mens mortalium! Повтарям го, макар че току-що го цитирах! Бих искал класиците да ме дарят с такова могъщо средство, че да спирам ония, които стремглаво вървят към собствената си гибел. Чуйте, моля ви, какъв човек е той, преди да се изложите на опасността…

— Отгоре на всичко не взема пари за работата си — намеси се стопанката, която стоеше настрана и слушаше в захлас изисканите думи и мъдрите мисли, леещи се така гладко от устата на нейния учен наемател, мистър Холидей. Тази намеса раздразни учителя повече и от намесата на пътника.

— Мълчи, Гамър Слъдж! — рече той. — Знай си мястото, ако обичаш, Sufflamina61, Гамър Слъдж, и ме остави да разясня този въпрос на нашия уважаем гост. Сър — продължи той, като пак се обърна към Тресилиан, — макар и с груб език, тази бабичка казва истината. Този faber ferrarius, или, с други думи, ковач, действително от никого не взима пари.

— А това е най-сигурният знак, че си има работа със сатаната — обади се пак Гамър Слъдж. — Истинският християнин никога няма да се откаже от отплата за своя труд.

— Старицата пак налучка истината — обади се учителят.

— Rem acu tetigit — бодна c иглата точно в целта. Уейланд наистина не взима пари и на никого не се показва.

— Ами този луд, защото аз го считам за такъв — каза пътникът, — владее ли си добре занаята?

— Сър, тук трябва да отдадем заслуженото на дявола. Дори Вулкан заедно с всичките си циклопи не би могъл да го надмине. Повярвайте ми обаче, никак не е благоразумно да се обръщате за съвет и помощ към оня, който открито поддържа връзки с твореца на злото.

— Въпреки всичко аз трябва да рискувам, мистър Холидей — каза Тресилиан, като стана. — Конят сигурно вече се е нахранил, затова ще ви благодаря за гостоприемството и ще ви помоля да ми покажете жилището на този човек, за да мога да продължа пътуването си.

— Да, да, покажи му го, мистър Еразъм — каза старицата, която очевидно искаше вече да освободи къщата си от госта. — Да върви, щом дяволът го кара.

— Do manus62 — каза учителят. — Ще се подчиня, но нека цял свят ми е свидетел, че обясних на този уважаем джентълмен какъв голям грях ще си докара на душата, ако стане клиент на дявола. Аз обаче няма да тръгна с госта, а ще изпратя ученика си. Ricarde! Adsis, nebulo63.

— Не, в никакъв случай не — възрази старицата. — Погубвай си твоята душа, щом искаш, но за такава работа моят внук няма да мръдне оттука. Чудя ти се, господин учителю, как можеш да възлагаш на малкия Дики такава заръка.

— Недей така, драга Гамър Слъдж — отвърна педагогът, — Рикардус ще отиде само до върха на хълма и ще посочи с пръст на чужденеца жилището на Уейланд Смит. Нищо лошо няма да му се случи, уверявам те. Сутринта той пости, прочете една глава от седемдесетте тълковника64 и си взе урока по гръцкия Нов завет.

— А пък аз — каза Гамър Слъдж — съм му зашила клонче от самодивско дърво в яката на палтенцето още тогава, когато този мръсен разбойник започна да прави своите шмекерии с хората и с животните по тия места.

— Тъй като силно подозирам, че той често наминава край този магьосник, за да се забавлява, мисля, че би могъл още веднъж да отиде дотам или някъде наблизо, за да ни угоди на нас и да помогне на непознатия. Ergo heus, Ricarde! Adsis, quaeso, mi didascule!65

Най-сетне тъй нежно призованият ученик, препъвайки се, влезе в стаята. Беше доста особен, недодялан и грозноват хлапак. По дребния му ръст можеше да се заключи, че е дванайсет-тринайсетгодишен, но навярно беше по-голям поне с още две години. Имаше червеникави коси, загоряло от слънцето, обсипано с лунички лице, чип нос, удължена брадичка и будни сиви очи, които гледаха някак смешно встрани, сякаш беше леко кривоглед. Трудно бе да се въздържиш да не се разсмееш при вида на това човече, особено когато Гамър Слъдж, която взе да го прегръща и целува, въпреки че той се бореше и риташе, за да се отскубне от ласките й, го нарече: „Бисер мой безценен и красив!“

вернуться

61

Мълчи! (лат.)

вернуться

62

Ето ръката ми (лат.).

вернуться

63

Ричард, ела тук, безделнико! (лат.)

вернуться

64

Най-старият гръцки превод на библията, направен според легендата през трети в. пр.н.е.

вернуться

65

Хей, Ричард! Ела тук, моля те, ученико мой! (лат.)

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)