Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 227
Перейти на страницу:

— Съвсем не, но ако бяха тук баба ми и учителят Холидей, тримата бихте могли да изпеете хорово старата песен:

Ние сме тука трима кютука.

— А защо, малки господинчо? — попита Тресилиан.

— Защото — отвърна грозноватото хлапе — само вие тримата ме наричате мило момче. Баба ми го прави, понеже отчасти недовижда от възрастта, а пък роднинските й чувства я заслепяват съвсем. Бедният ми учител иска е това да й се подмаже, за да получи по-пълна чиния с пшеничена каша и по-топло място до огъня. А вие по-добре от мене знаете защо ме наричате мило момче.

— Е, ако не си мило, то поне си доста хитро момче. А как ти викат другарчетата ти?

— Дявол! — бързо отговори момчето. — При всички случаи обаче аз предпочитам своята грозна муцуна пред която и да е от техните дървени глави, в които няма повече мозък, отколкото в парче тухла.

— В такъв случай ти не се боиш от ковача, към когото сме тръгнали?

— Че защо да се боя? — учуди се момчето. — Дори наистина да беше дявол, както го мислят хората, аз пак не бих се страхувал. Макар в него действително да има нещо странно, той е толкова дявол, колкото сте и вие. Това нещо не бих го казал на всеки.

— А защо тогава го казваш на мен, драги? — попита Тресилиан.

— Защото сте човек, какъвто тук не може да се види всеки ден — отвърна Дики, — и макар да съм много грозен, не бих искал да ме вземете за хапльо, още повече, че един ден може да ми се наложи да ви поискам услуга.

— И каква ще бъде тя, момче, което аз не трябва да наричам мило? — попита Тресилиан.

— Ако ви я поискам сега, ще ми я откажете — отвърна момчето, — затова ще почакам, докато се срещнем в двора.

— В двора ли, Ричард? Ти се каниш да идеш в кралския двор? — попита с изненада Тресилиан.

— Пфу, ето че и вие сте като всички други — отвърна момчето. — Обзалагам се, че си казвате наум: „Какво ли ще прави в двора това грозно и неугледно хлапе?“ Не, драги, не се грижете за Ричард Слъдж, той сам ще се оправи! Никак не е случайно, че аз съм главатарят тука. Тъй ще завъртя работата, че острият ми ум ще накара всички да забравят грозната ми мутра.

— Ами какво ще кажат баба ти и твоят възпитател Домини Холидей?

— Да казват каквото си искат — отвърна Дики. — Баба ми по цял ден си брои пилетата, а учителят бие учениците си с пръчка. Отдавна да съм ги зарязал и да съм показал чифт хубави пети на това глупаво селце, но учителят ми е обещал да взема участие в първото празненство, което му поръчат да организира. Казват, че скоро щяло да има големи дворцови тържества.

— А къде ще се състоят те, малки приятелю — понита Тресилиан.

— В някакъв си замък далеч на север, на края на снета — отговори водачът му. — Старият Домини обаче твърди, че не могат да минат без него. Може и да е прав, защото досега е уреждал много хубави тържества. Съвсем не е такъв глупак, за какъвто го мислите, особено когато се заеме с работа, която познава. Умее да декламира стихове като истински актьор, но ако го накараш да открадне едно гъше яйце, гъската ще го изкълве целия.

— И ти ще получиш някаква роля в следващото тържество така ли? — попита Тресилиан, заинтригуван от дръзките изказвания на момчето и от точната му преценка за хората.

— Точно така — отвърна Ричард Слъдж. — Той ми е обещал това и ако не удържи на думата си, толкова по-зле за него. Достатъчно е да препусна презглава, за да го изтърся така, че всичките му кости да изпукат. Всъщност не му желая злото, защото досадният стар глупак положи доста усилия, за да ме научи на всичко, което знае. Но да оставим това — вече сме пред вратата на ковачницата на Уейланд.

— Шегуваш се, приятелю — каза Тресилиан. — Виждам само гол пущинак и куп камъни, наредени в кръг, с един голям камък в средата, като корнуолска гробна могила.

— Именно този голям плосък камък, сложен в средата върху другите — рече момчето, — е тезгяхът на Уейланд Смит. Там трябва да оставите парите.

— Какви глупости дрънкаш? — извика Тресилиан, който започваше вече да се ядосва на момчето, а и на себе си, че се бе доверил на такъв вятърничав водач.

— Трябва да направите следното — продължаваше ухилен Дики. — Ще завържете коня си на оня камък с халката, ще свирнете три пъти и ще оставите сребърната си монета на плоския камък, после ще излезете от кръга и ще седнете откъм западната му страна, ей под ония храсти, и няма да поглеждате нито наляво, нито надясно в продължение на десетина минути, а може би и повече — докато се чува звънтенето на чука. След като чукът замлъкне, ще кажете една толкова дълга молитва, колкото време е нужно, за да се преброи до сто, или пък пребройте направо до сто, това е все едно, и се върнете в кръга. Ще видите, че парите ги няма, а конят ви е подкован.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)