Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 227
Перейти на страницу:

— Това наричам аз подсвиркване — каза Дики, след като даде три пъти условния сигнал. — А сега се скрийте, скрийте се по-бързо, иначе Белоножка няма да бъде подкована днес.

Като се чудеше как би могла да завърши тази пантомима и се надяваше същевременно на някакъв действителен резултат, след като момчето така доверчиво се бе оставило в ръцете му, Тресилиан позволи да го отведат в най-отдалечения от кръга край на гъсталака и там седна. Внезапно му хрумна, че цялата хитрост може да е скроена, за да му откраднат коня, затова стисна здраво момчето за яката с намерението да го задържи като заложник срещу подобна изненада.

— А сега мълчете и слушайте — прошепна му Дики. — Скоро ще чуете ударите на чук, който не е направен от земно желязо, а от камък, изпратен тук от луната.

Тресилиан наистина долови леки удари на ковашки чук. Необичайността на подобен звук в такова пусто място го накара неволно да трепне. Но като погледна момчето и разбра по лукавия и дяволит израз на лицето му, че е забелязало лекия му трепет и му се надсмива, той окончателно се убеди, че всичко това е една предварително нагласена хитрост, и твърдо реши да си изясни кой л и с каква цел му я устройва.

Той остана неподвижен през цялото време, докато чукът звънтеше — точно толкова, колкото бе необходимо, за да се прикове една подкова. Веднага щом чукането спря, Тресилиан, вместо да изчака определеното от неговия водач време, скочи от мястото си с меч в ръка и като заобиколи тичешком буренака, се озова лице срещу лице с човек с ковашка кожена престилка, със странни одежди от меча кожа с козината навън и със също такава шапка, която почти напълно скриваше оцапаното му със сажди лице.

— Върнете се, върнете се — закрещя момчето на Тресилиан — или ще бъдете разкъсан на парчета! Който го е видял, жив не е останал!

И наистина невидимият ковач (всъщност сега той се виждаше съвсем ясно) вдигна чука си с очевидното намерение да се бие.

Когато момчето разбра, че нито неговите увещания, нито заплахата на ковача ще накарат Тресилиан да се откаже от намерението си, а, напротив — той отблъсна с голия си меч удара на чука; — то извика на ковача:

— Уейланд, не го закачай, защото ще пострадаш! Това е истински и смел джентълмен.

— Значи, ти ме предаде, Флибъртиджибит? — рече ковачът.

— Тогава ти ще пострадаш!

— Който и да си — каза Тресилиан, — повярвай, че от моя страна не те заплашва никаква опасност, затова обясни ми какво означава цялата тази игра и защо упражняваш занаята си по такъв тайнствен начин.

Ковачът обаче се обърна към Тресилиан и изрева със заплашителен тон:

— Кой задава въпроси на Пазача на Кристалния замък на Светлината, на Господаря на Зеления лъв, на Ездача на Червения дракон? Махай се оттук! Бягай, преди да съм призовал Талпек с неговото огнено копие да те порази, унищожи и погълне!

Той произнесе тези думи, като жестикулираше буйно, кривеше страшно лицето си и размахваше чука.

— Я млъкни, подли измамнико, и стига си се преструвал като циганин! — отвърна му с презрение Тресилиан. — Сега ще дойдеш с мен до най-близкия съдия, иначе ще ти счупя главата.

— По-кротко, моля те, по-кротко, добри ми Уейланд! — обади се момчето. — Повярвай ми, перчене и големи приказки тук няма да минат, затова по-добре го удари на молба.

— Слушайте, ваша милост — каза ковачът, като отпусна чука си и заговори по-кротко и по-смирено, — когато един бедняк си върши всекидневната работа, оставете го да я върши както намери за добре. Конят ви е подкован, на ковача е платено, какво повече има да се интересувате? Качвайте се на коня и си продължавайте пътя!

— Не, приятелю, грешиш — отвърна Тресилиан. — Всеки човек има право да смъкне маската на измамника и лъжеца, а твоят начин на живот буди подозрението, че си и едното, и другото едновременно.

— Щом сте толкова упорит — рече ковачът, — ще бъда принуден да прибягна до сила, за да се защитя, а никак не ми се искаше тъкмо с вас да постъпвам така, мистър Тресилиан, и не защото се страхувам от оръжието ви, а понеже ви познавам като достоен, добър, истински джентълмен, който по-скоро би помогнал на един злощастен бедняк, отколкото да му стори зло.

— Чудесно казано, Уейланд — обади се отново момчето, което с тревога очакваше изхода на техния разговор. — Но хайде по-добре да идем в бърлогата ти, защото е вредно за твоето здраве да стоиш и да приказваш тук на открито.

— Имаш право, дяволче — отвърна ковачът и отправяйки се към един гъсталак от прещип, който беше по-близо до камъните и се намираше точно срещу оня, сред който до преди малко бе седял неговият клиент, разкри една тайна врата, замаскирана грижливо в храстите, повдигна я, спусна се под земята и изчезна от погледа на събеседниците си. Въпреки голямото си любопитство Тресилиан се поколеба да последва ковача в скривалището му — може би тайно разбойническо убежище, — особено пък когато чу гласа му изпод дълбините на земята да казва:

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)