Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Ковач ли? Има ковач, разбира се. А защо ти трябва той, момко?
— За да ми подкове коня, любезна жено — отговори Тресилиан. — Както виждаш, загубил си е една от предните подкови.
— Мистър Холидей! — изкрещя старицата, без да даде пряк отговор. — Мистър Еразъм Холидей, излез, ако обичаш, тука, да поговориш с човека!
— Favete unguis31 — чу се някакъв глас отвътре. — Сега не мога да изляза, Гамър Слъдж, защото съм в най-сладкия миг на моите утринни занимания.
— Не, не, моля те, мистър Холидей, хайде излез! Тук някакъв човек иска да отиде при Уейланд Смит32, пък на мен не ми се ще да му посочвам пътя към дявола; конят му си е загубил подковата.
— Quid mihi cum caballo33? — възрази отвътре ученият мъж. — Сякаш в околността има само един умен човек и без него не може да се подковават коне.
Най-после на вратата се появи достопочтеният учител. Професията му можеше веднага да се отгатне по дрехите. Неговото високо, мършаво, недодялано и прегърбено тяло бе увенчано с глава, покрита с права черна коса, започнала вече да посивява. Лицето му имаше оня характерен властен израз, който, предполагам, сам Дионисий е пренесъл от трона на училищната катедра и го е завещал в наследство на всички представители на тази професия. Черната му, наподобяваща расо, ленена дреха, бе препасана с пояс, на който вместо нож или някакво друго оръжие беше окачен голям кожен калъф за мастилница и перо. От другата страна, сякаш по подобие на дървената сабя на Арлекин, бе затъкната учителската му пръчка. В ръката си държеше парцалива книга, в четенето на която се бе вдълбочил преди малко.
Като видя Тресилиан, той много по-добре от останалите селски жители разбра какъв човек стои пред riero, свали шапката си и го поздрави със следните думи:
— Salve, domine. Intelligisne linguam Latinam?34
Тресилиан събра всичките си познания по латински и отговори:
— Linguae Latinae haud penitus ignarus, venia tua, domine eruditissime, vernaculam lidentius loguor35.
Отговорът по латински направи на учителя такова силно впечатление, каквото — както казват — прави масонският знак на членовете на зидарското братство. Той изведнъж прояви голям интерес към учения пътник, изслуша внимателно разказа му за уморения кон и изгубената подкова, след което тържествено каза:
— Най-лесното и просто нещо, уважаеми, би било да ви отговоря, че тук, на една миля от тези tuguria36, живее най-добрият faber ferrarius, най-умелият ковач, който някога е приковавал подкова към конско копито. И кажа ли ви го, сигурен съм, вие ще сметнете, че сте compos voti37 или, както казва простият народ в такива случаи, че работата ви е опечена.
— Поне бих получил пряк отговор на един прост въпрос, което, изглежда, трудно се постига тук — каза Тресилиан.
— Да се изпрати жив човек при Уейланд Смит — намеси се старицата, — е все едно да се прати грешна душа по дявола.
— Мълчи, Гамър Слъдж — рече педагогът, — pauca verba38, Гамър Слъдж, гледай си подсладената пшеничена каша, Гамър Слъдж; curetur jentaculum39, Гамър Слъдж, на този джентълмен съвсем не му е до твоите брътвежи.
После се обърна към Тресилиан и продължи с предишния превзет тон:
— И тъй, многоуважаеми, вие наистина ли ще се сметнете felix bis terque40, ако ви посоча жилището на споменатия вече ковач?
— Сър — отговори Тресилиан, — ако направите това, аз бих имал всичко, от което се нуждая в момента — кон, годен да ме отведе… извън обсега на вашата начетеност.
Последните думи той измърмори на себе си.
— Oh, саеса mens mortalium41 — възкликна ученият мъж. — Много добре го е казал Юний Ювенал: „Numinibus vota exaudita malignisi“42
— Многоучени магистре — рече Тресилиан, — вашата начетеност така многократно надвишава моите скромни умствени способности, че ще трябва да ме извините, ако потърся другаде упътвания, които да мога по-добре да разбера.
31
Замълчете! (лат.)
32
Думата „смит“ на английски означава ковач.
33
Какво общо имам аз с конете? (лат.)
34
Здравей, господине. Разбираш ли латински? (лат.)
35
Макар и да не съм напълно невеж в латинския, с твое позволение, образовани господине, предпочитам да говоря на родния си език (лат.).
36
Колиби (лат.).
37
Постигнал желанието си, удовлетворен (лат.).
38
По-малко думи (лат.).
39
Погрижи се за закуската (лат.).
40
Двойно, тройно щастлив (лат.).
41
О, сляп човешки ум (лат.).
42
Молитви, изслушани от недружелюбни богове (лат.).