Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 227
Перейти на страницу:

— Дано бъде все така, сър — каза пътникът. — Разрешете ми обаче да ви задам един въпрос, като използувам вашия учен език: „Quid hoc ad Iphycli boves?“50 Какво отношение има всичко това към подковаването на моя нещастен кон?

— Festina lente51 — възрази ученият мъж. — Скоро ще стигнем до тази тема. Навярно знаете, че преди две-три години из тия места се появи един човек, който сам се представяше като доктор Дубуби, макар че никога не би се подписал дори magister artium52, ако не го е подтиквал гладният му корем. Ако пък случайно е имал някаква учена степен, то трябва да му я е дал самият дявол, защото беше от ония хора, които простолюдието нарича знахар, врач или нещо подобно. Виждам, че сте нетърпелив, драги господине, но ако човек се откаже от своя начин на разказване, какво основание имате да мислите, че ще възприеме тъкмо вашия?

— Добре, учени господине — отвърна Тресилиан, — разказвайте както си знаете, само че нека крачим с по-бърза крачка, защото времето ми е късо.

— И тъй, сър — подхвана Еразъм Холидей с предизвикателно спокойствие, — аз не твърдя, че този същият Деметрий — така се е подписвал в чужбина — е бил истински магьосник. Сигурно е обаче, че се е представял за член на мистичния орден „Розовият кръст“, за последовател на Гибер53, lex nomine cujus venit verbum vernaculum,54 gibberish55. Лекувал рани, като мажел е лековит мехлем оръжието вместо самата рана, предсказвал бъдещето по линиите на ръката, намирал откраднато с помощта на сито и ножици за стрижене на овце, берял ливадник и семена от мъжка папрат, които можели да направят човека невидим, подхвърлял, че уж в най-близко време щял да открие панацея или, с други думи, еликсир, който лекува всичко, и се препоръчвал, че можел да превръща хубаво олово в лошо сребро.

— С други думи — подхвърли Тресилиан, — той е бил шарлатанин и най-обикновен измамник. И все пак какво отношение има това към моя кон и подковата, която той изгуби?

— Ако имате търпение, уважаеми — отвърна бъбривият човек, — скоро ще разберете. Patientia56, многоуважаеми, което според нашия Марк Тулий означава difficilium rerum diurna perpessio57. Както вече казах, този Деметрий Дубуби отначало имал работа с простия народ, но после се прославил и inter magnates, т.е. сред видните личности в страната, и може би е щял да се домогне до по-големи дела, ако — не съм сигурен в това и не го твърдя, но така се говори сред хората — през една тъмна нощ дяволът не предявил правата си и не отнесъл Деметрий със себе си. Оттогава никой не го е видял, нито го е чул. Сега вече идва medulla, същината на моя разказ. Този доктор Дубуби имал слуга — един жалък подлец, който му помагал: наклаждал пещта и поддържал необходимата температура, смесвал лекарствата, чертаел окръжности, подмамвал пациенти et siede caeteris58. След тайнственото изчезване на доктора, многоуважаеми господине, което стана по такъв начин, че ужаси цялата околност, този жалък глупак реши, че, както пише Марон, Uno avulso, non deficit alter59. Подобно на всички чираци, които след смъртта или оттеглянето на майстора се настаняват в работилницата му и поемат неговата работа, и този Уейланд пое опасния занаят на своя починал господар. И макар, многоуважаеми, хората винаги да са склонни да се отнасят с доверие към лъжливите претенции на разни недостойни личности, които се представят за опитни и сръчни доктори по медицина, а всъщност са само най-обикновени saltim banqui и charlatani60, шмекериите на този жалък глупак Уейланд бяха толкова недодялани, че никой не им повярва и дори последният селяндур бе готов да го погне, следвайки изкълчената в селските уста мисъл на Персий:

D?uis helleborum, certo compescere puncto Nescius examen? Vetat hoc natura medendi.

Макар и не много сполучливо, аз преведох тази мисъл така:

вернуться

50

Какво отношение има това към биковете на Ефикъл? (лат.)

вернуться

51

Бързай бавно (лат.).

вернуться

52

Магистър на изкуствата (лат.).

вернуться

53

Изопаченото през Средните векове име на арабския алхимик и астролог Абу Муса Джафар ал Сафи.

вернуться

54

От чието име произлиза нашата дума (лат.).

вернуться

55

Безсмислици

вернуться

56

Търпение (лат.).

вернуться

57

Всекидневно да се понасят трудности (лат.).

вернуться

58

И така нататък (лат.).

вернуться

59

На мястото на един изчезнал се явява друг (лат.).

вернуться

60

Фокусници и шарлатани (лат.).

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)