Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
Джуджето не смееше да я погледне в очите. В действителност беше възнамерявал да тръгне, без дори да се сбогува с дъщеря си.
— Ха! — изсумтя той. — Ти само щеше да се опиташ да ме спреш!
— Никога не бих направила подобно нещо! — сопна се Кати-Бри. — Мисля, че решението, което си взел, е правилно. Ала ще направиш още по-добре, ако се отместиш и ми направиш място да седна!
Бруенор поклати глава.
— Имам също толкова право да тръгна след тях, колкото и ти! — възкликна Кати-Бри.
— Ха! — изсумтя Бруенор отново. — Дризт и Къркорещия корем са най-скъпите ми приятели!
— Те са и моите най-скъпи приятели!
— А Уолфгар ми е като син! — продължи Бруенор, убеден, че този път момичето няма да има какво да отвърне.
— За мен ще бъде още по-близък, ако се върне жив от южните земи!
Кати-Бри дори не му напомни, че именно тя го бе запознала с Дризт — бездруго вече беше оборила всичките му възражения.
— Отмести се, Бруенор Боен чук, и ми направи място! Ако нещо им се случи, ще загубя не по-малко от теб, така че хич и не се опитвай да ме разубеждаваш!
— Ами армиите? — попита Бруенор.
— Магьосниците ще се погрижат за тях. Няма да тръгнат към залите, докато не се върнем, или поне докато не свърши зимата.
— А какво ще стане, ако отидете и двамата и не се върнете? — намеси се Харкъл.
Той замълча за миг, оставяйки ги да вникнат в думите му, после продължи:
— Вие сте единствените, които знаят пътя!
Бруенор видя отчаянието, което се изписа по лицето на Кати-Бри и разбра колко силно е желанието й да дойде с него. А и беше напълно права да го иска, знаеше джуджето — тя щеше да загуби не по-малко от него, ако преследването на Ентрери не завършеше така, както им се искаше. Без дори да усети как, Бруенор вече бе заел страната на Кати-Бри и искаше тя да дойде с него.
— Лейди Алустриел знае пътя! — възкликна той и посочи към нея.
Алустриел кимна.
— Така е — отвърна тя. — И на драго сърце ще го покажа на войните ти. Ала в колесницата има място само за двамина.
Въздишката на Бруенор бе по-силна и от тази на самата Кати-Бри. Той безпомощно сви рамене и меко рече:
— По-добре остани. Обещавам да ги доведа живи и здрави!
Кати-Бри обаче нямаше намерение да се отказва толкова лесно.
— Когато дойде време да се биеш, а то със сигурност ще дойде, нима предпочиташ да имаш до себе си Харкъл с неговите магии, отколкото мен и Таулмарил?
Само един поглед към Харкъл бе напълно достатъчен, за да убеди Бруенор в правотата на Кати-Бри. Стиснал поводите на конете, магьосникът всячески се мъчеше да накара забралото на шлема си да стои на челото му. Най-сетне, когато видя, че няма изгледи да успее, той се отказа и килна глава назад така, че да вижда какво става изпод шлема му.
— Ей там — обади се Бруенор, — изпуснал си парченце от него. Затуй не ще да стои, както трябва.
Харкъл се обърна и видя, че джуджето сочи нещо, което се търкаляше на земята зад колесницата. Той скочи от мястото си и отиде да види какво му показва Бруенор.
Магьосникът се наведе, за да погледне непознатия предмет отблизо, ала тежестта на сребърния шлем (всъщност шлемът принадлежеше на някакъв братовчед на Харкъл, който бе доста по-едър от него) го повлече напред и го запрати по очи на земята. Без да се бави и миг, Бруенор помогна на Кати-Бри да скочи в колесницата.
— Да му се не види! — нещастно възкликна Харкъл. — Така ми се искаше да дойда!
— Сребърната лейди ще ти направи друга колесница — опита се да го утеши Бруенор.
Харкъл погледна към лейди Алустриел.
— Още утре сутрин — съгласи се тя развеселено.
После, ставайки отново сериозна, тя се обърна към Бруенор:
— Ще можеш ли да управляваш колесницата?
— Не по-зле от него, тъй мисля! — заяви джуджето и сграбчи огнените юзди. — Дръж се здраво, момиче! Трябва да прекосим половината свят!
Юздите изплющяха и колесницата се издигна в утринното небе, оставяйки огнена диря в синкавата омара на зората.
Вятърът свиреше край лицата им, докато се носеха право на запад. Колесницата подскачаше неудържимо, напред-назад, нагоре-надолу. Бруенор трескаво се опитваше да удържи юздите, а Кати-Бри отчаяно се мъчеше просто да се задържи на мястото си. Стените се люлееха заплашително, подът ту пропадаше, ту се издигаше високо, а веднъж дори се преметнаха през глава, макар — за щастие — всичко да стана толкова бързо, че никой не успя да изпадне.
Внезапно пред тях изникна огромен буреносен облак. Кати-Бри изкрещя предупредително, ала Бруенор, който все още не бе овладял тънкостите на управлението, не можа да направи нищо, за да промени курса на колесницата. Врязаха се в облака, оставяйки дълга струя дим след себе си, и бяха обгърнати от черен мрак. Няколко минути по-късно отново летяха в чистото утринно небе, а лицата им бяха мокри от влагата в облака.