Дневникът на капитан Блъд

Това обяснение беше предостатъчно за капитан Блъд. Той веднага си спомни прекаленото желание на Гуанахани да ги заведе при испанското злато в Санта Мария и как тази привързаност бе породила мигновено съмнение у него. Сега разбра. Като ги убеди да нападнат Санта Мария, Брасо Ларго бе използувал него и пиратите му за личното си отмъщение и за да върне дъщеря си, отвлечена от Доминго Фуентес. Но колкото и да заслужаваше наказание на пръв поглед това отвличане, беше ясно също, че независимо дали момичето е тръгнало доброволно или насила с испанския капитан, впоследствие отношението му към нея е било такова, че сега тя искаше Да остане при него и беше разтревожена до лудост за живота и безопасността му.

— Вярно ли е това, което казва — че дон Доминго е твой любовник — попита я капитанът.

— Той е мой съпруг, мой законен съпруг и моя любов — отвърна тя с молба в лазурния поглед. — Това е нашето малко бебе. Не им позволявайте да го убият, дон Педро! Ах, ако го убият — изстена тя, — и аз ще се убия!

Капитан Блъд погледна мрачното лице на индианеца.

— Чуваш ли? Испанецът е бил добър към нея. Тя иска да остане жив. И след като престъплението му е каквото ти казваш, нейната воля трябва да реши съдбата му. Какво си направил с него?

Двамата заговориха едновременно, бащата гневно и почти неразбираемо, а момичето в изблик на гореща благодарност. Тя скочи на крака, хвана Блъд за ръката и го задърпа навън.

Но Брасо Ларго продължаваше да протестира и прегради пътя им. Той каза, че според него капитан Блъд нарушава споразумението между тях.

— Споразумение ли! — изръмжа Блъд. — Ти ме използува за личните си цели. Трябваше да бъдеш откровен с мене и да ми кажеш за кавгата си с дон Доминго, преди да дам дума, че няма да пострада. А сега…

Той вдигна рамена и бързо излезе с младата майка. Брасо Ларго тръгна след тях намръщен и замислен.

Навън Блъд се натъкна на Волверстон и десетина мъже, които се връщаха от града. Заповяда им да вървят с него и им каза, че индианците убиват испанския капитан.

— Много им здраве! — каза Волверстон, който беше пил.

Въпреки това той и хората му го последваха, защото на думи бяха по-кръвожадни, отколкото на дела.

Зад пробива в оградата намериха около четиридесет индианци, които палеха клада. Наблизо лежеше безпомощно дон Доминго, овързан с кожени ремъци. Момичето избърза при него и му заговори нежно на испански. Той й се усмихна с пребледняло лице, върху което все още личеше презрително спокойствие. Капитан Блъд беше по-практичен и я последва с нож в ръката, с който разряза ремъците на пленника.

Индианците се разгневиха, но Брасо Ларго в миг ги успокои. Заговори им бързо и те застанаха разочаровани, но неподвижни. Хората на Волверстон бяха там с мускети в ръка и раздухваха фитилите си.