Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— Защо така и не дойде да ме посетиш, Юлиус? В края на краищата аз спасих някога кариерата ти в Ирландия. Ако не бях аз, никога нямаше да разбереш, че Фоул притежава копие на Книгата.
Когато Кореноплод се ядосваше като сега, на бузите му можеха да се изпържат яйца.
— Бяхме сключили сделка, затворник. Ти я наруши. И сега аз те арестувам.
Сламчо бъркаше с дебелите си пръсти в буркана и вадеше оттам големи буци пастет.
— Да имаше и малко сок от бръмбари! — отбеляза той.
— Наслаждавай се, докато можеш, Челюстокопач. Защото следващото ти ядене ще бъде поднесено през процеп във вратата.
Джуджето се отпусна в тапицирания стол.
— Удобен е.
— И аз така мисля — съгласи се Артемис. — Някакъв вид течен разтвор. Сигурен съм, че е скъп.
— Със сигурност тук е по-хубаво, отколкото в затворническите совалки — съгласи се Сламчо. — Помня, когато ме хванаха да продавам картина от Ван Гог на един тексасец. Откараха ме със совалка, която не беше по-голяма от миша дупка. В съседната кабина караха един трол. Вонеше отвратително.
Зеленика се усмихна.
— Същото каза и тролът.
Кореноплод знаеше, че го предизвикват, но въпреки това избухна.
— Виж какво, затворник. Не съм изминал целия този път, за да слушам за подвизите ти. Така че затвори си устата, за да не ти я затворя аз.
Сламчо не се впечатли от избухването.
— Задоволи любопитството ми, Юлиус, защо измина целия този път? Великият началник Кореноплод е издействал посланическа совалка само за да арестува дребен крадец като мен? Не ми се вярва. Та кажи, какво става? И какво правят тук Калните създания? — той кимна към Бътлър. — Особено това.
Прислужникът се усмихна.
— Помниш ли ме, дребосък? Струва ми се, че ти дължа нещо.
Сламчо преглътна. Някога беше кръстосал меч с Бътлър. Не завърши добре за човека. Сламчо бе изпразнил пълните си с газ черва право върху прислужника. Много унизително за телохранител от неговия ранг, да не говорим, че беше и болезнено.
Кореноплод за пръв път се усмихна, макар че от това ребрата му се напрегнаха.
— Добре, Сламчо. Прав си. Става нещо. Нещо важно.
— Така си и мислех. И както обикновено, имате нужда от мен, за да ви свърша мръсната работа — Сламчо потърка задните си части. — С насилие няма да ме накарате да ви помогна. Нямаше нужда да ме удряш с толкова силен заряд, капитане. Ще ми остане белег.
Зеленика сви длан около островърхото си ухо.
— Хей, Сламчо, ако си напрегнеш слуха, ще чуеш, че наоколо няма вой на сирени. Доколкото видях, не си живял никак зле със златото на ПНЕ.
— Този апартамент ми струваше цяло състояние, знаеш ли? Само предплатата беше колкото една твоя четиригодишна заплата. Видя ли какъв изглед имаше? Преди там е живеел някакъв режисьор.
Зеленика повдигна едната си вежда.
— Радвам се да видя, че парите са похарчени за добри цели. Небесата са ми свидетел, че не си ги пилял напразно.
Сламчо сви рамене.
— Хей, аз съм крадец. Какво очакваш, да отворя приют?
— Не, Сламчо, колкото и да ти е странно, през ум не ми е минало да очаквам подобно нещо.
Артемис се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Срещата ви е направо трогателна. Но докато си разменяте остроумия, баща ми мръзне в Арктика.
Джуджето закопча ципа на костюма си.
— Баща му ли? Искате да спасявам бащата на Артемис Фоул? В Арктика?
В гласа му прозвуча истински страх. Джуджетата мразеха леда почти толкова, колкото огъня.
Кореноплод поклати глава.
— Де да беше толкова просто! След няколко минути и ти ще съжаляваш, че не е така.
Космите на брадата на Сламчо се накъдриха от страх. А както обичаше да казва баба му: „Имай вяра на космите, Сламчо, имай вяра на космите.“
Глава 12: Момчетата се завръщат
Вихрогон размишляваше. Все размишляваше. Идеите подскачаха в главата му като пуканки в микровълнова печка. Но той не можеше да направи нищо с тях. Дори не можеше да се обади на Юлиус и да му досади с дълбокомислените си схеми. Лаптопът на Фоул като че ли беше единственото оръжие на кентавъра. Сякаш се опитваше да победи трол с четка за зъби.
Човешкият компютър имаше известни достойнства, ако изпитваш носталгия по древността. Имейлът вече се бе оказал полезен. Дано само имаше някой жив, който да отговори. На капака на компютъра беше монтирана малка камера за видеоконференции. Сравнително скоро бяха открили тази възможност. Дотогава човеците общуваха главно чрез текст или звукови вълни. Вихрогон изсумтя — варвари. Но тази камера беше с много добро качество, с няколко възможности на филтъра. Ако кентавърът не беше добре запознат, щеше да се закълне, че някой е задигнал феина технология.