Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Хм. Не съм сигурен, че съм готов да те деля с целия този свят навън. Все още не.
- Обратно в реалността от утре - казах, като се опитах да прикрия меланхолията в гласа си.
Крисчън въздъхна.
- Охраната ще е плътно до теб...
Сложих пръст върху устата му. Не исках да ми изнася пак тази лекция.
- Знам. Обещавам да се държа добре.
Което ми напомни... надигнах се на лакти, погледнах го и попитах:
- Защо се беше развикал на Сойър днес?
Той се стегна. По дяволите!
- Защото ни преследваха.
- Но това не беше по негова вина.
- Не трябваше да изостават толкова много и го знаят.
Изчервих се пак и легнах на гърдите му. Вината беше моя. Аз
си бях навила на пръста да бягам от охраната.
- Това не беше...
- Достатъчно - каза той ядно. - Това не подлежи на коментар, Анастейжа. Фактът си е факт, и те много добре го знаят. Няма да допуснат да се случи отново.
„Анастейжа! Аз съм Анастейжа, когато съм загазила, точно като у дома, при майка ми“.
- Добре - казах, исках да го успокоя, да не се караме. - А Райън успял ли е да настигне жената с доджа?
- Не, Ана. И не съм убеден, че е била жена.
- Така ли? - Пак се надигнах.
- Сойър е видял човек с коса, вързана на опашка, но е било за много кратко. Предположил е, че е жена. Сега, след като ти разпозна тоя задник, започвам да мисля, че е бил той. Хайд прибира косата си така. - Гласът му трепереше от отвращение.
Не знаех какво да мисля. Крисчън прокара ръка по голия ми гръб и се опита да ме разсее.
- Ако нещо се случи с теб... - Широко отворените му очи бяха ужасени, сериозни.
- Знам - прошепнах. - Изпитвам същото при мисълта, че нещо може да се случи с теб. - Потръпнах.
- Ела, става хладно - каза той и седна. - Да си лягаме. Може да минем база три в леглото. - Усмихна ми се съблазнително. Настроенията му, както винаги, сменящи се като температурите на Меркурий - страстен, ядосан, разтревожен, секси, моят Петдесет. Поех ръката му, той ме изправи на крака и така, гола-голе-ничка, го последвах през огромната стая към банята.
На сутринта Крисчън ме закара до работата. Изглеждаше точно като изпълнителен директор с тъмносиния си костюм и вратовръзка в подходящ цвят. Спряхме пред СИП и той стисна леко ръката ми. Усмихнах се. Не го бях виждала така издокаран от вечерта, когато ходихме на балет в Монте Карло.
- Знаеш, че не се налага да го правиш - каза той. Едва потиснах изкушението да му завъртя очи.
- Знам - отвърнах тихо. Не исках Сойър и Райън да ме чуят от предната седалка на аудито. Той изглеждаше недоволен, а аз се усмихнах и продължих: - Но искам. Знаеш това. - Целунах го. Лошото му настроение не изчезна. - Какво има?
Той погледна към Райън и Сойър и слезе от колата.
- Ще ми липсва усещането, че те имам само за себе си.
Погалих го по бузата.
- И на мен. Беше прекрасен меден месец. Благодаря ти. - Целунах го пак.
- Хайде на работа, госпожо Грей.
- И вие, господин Грей.
Тръгнах по тротоара. Когато влизах в сградата, се обърнах да му махна. Сойър отвори вратата и ме изчака да вляза.
- Здравей, Ана - каза Клер от рецепцията
- Здравей, Клер - усмихнах й се.
- Изглеждаш прекрасно. Как мина меденият месец?
- Не можеше да е по-добре. Как са нещата тук?
- Старчето Роч е все същият. Засилиха охраната, помещението със сървъра беше ремонтирано. Хана ще ти каже.
„О, сигурна съм, че ще ми каже!“
Тръгнах към офиса си.
Хана беше асистентката ми. Висока, слаба, ужасно педантична, на моменти дори ме дразнеше и ме притесняваше с всичките си умения. Но като цяло бе много мила с мен, макар че беше само две години по-голяма. Беше приготвила латето ми - единствения вид кафе, което й позволявах да ми приготвя.
- Здравей, Хана - казах топло.
- Здравей, Ана. Как мина сватбеното пътешествие?
- Фантастично. Ето - това е за теб. - И сложих на бюрото й малко шишенце парфюм, който бях купила специално за нея. Тя плесна с ръце и засия.
- О, благодаря! - каза ентусиазирано. - Най-спешната кореспонденция е на бюрото ти, а Роч иска да те види в десет. Това е всичко засега.
- Благодаря. И благодаря за кафето! - Влязох в офиса си, сложих куфарчето на бюрото и погледнах огромния куп писма. За-формяше се доста работа.
Малко преди десет някой почука на вратата.
- Влез.
Елизабет подаде глава.
- Здравей, Ана. Минавам само да ти кажа добре дошла.
- Здравей! Да ти кажа, цялата тази кореспонденция... ще ми се да бях в Южна Франция.
Елизабет се засмя, но някак пресилено, неестествено. Наведох глава на една страна и я изгледах - точно така, както правеше Крисчън.
- Радвам се, че си доволна. Ще се видим след няколко минути при Роч.