Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Каквато и да бе истината, малко след като стъпи на другия бряг на древния пролом, машината отново „залитна“ наляво, пак се залепи за стената и продължи така известно време, преди неохотно да спре на осемдесетина метра след това.
Ескортиращите коли спряха, бойците наизскачаха с готови за стрелба оръжия…
… и намериха двете златни части непокътнати.
Водачът на машината и четиримата охранители от групата на ЕС бяха мъртви — убити с огнестрелно оръжие. Стените бяха изплескани с кръвта им. Всички бяха с извадени оръжия, но нито един от тях не бе изстрелял дори куршум.
Джуда хвърли безстрастно поглед върху тази картина на смъртта в кабината на земекопната машина — това явно бе дело на Джак Уест-младши.
— Уест, Уест, Уест… — въздъхна той. — Винаги си бил добър. Може би най-добрият ученик, когото съм имал.
После преразпредели задачите на хората си и скоро конвоят отново бе на път по тунела.
В скалата около екипа на Мечо Пух се забиваха куршуми.
„Кос“-ът в раницата на Дългоух работеше прекрасно и отклоняваше куршумите встрани от целта, така че един по един всички се добраха до островърхата кула, залепена за крепостта.
Далече под краката им от „устата“ на величествената цитадела продължаваше да се излива лава, а над тях — на пет-шест метра над върха на кулата — се простираше тъмният таван на пукнатината.
И изведнъж отрядът на Калис внезапно престана да ги обстрелва.
Мечо Пух обезпокоено погледна Магьосника.
Смяна на тактиката.
Бе настъпил моментът за брутална смяна на тактиката.
Вбесени от защитните свойства на електромагнитното поле на „Кос“-а, Калис и хората му насочиха към кулата РПГ-та.
Гледката бе зрелищна, ако имаше кой да й се възхити: дългите следи от изгорелите газове на реактивните струи се кръстосаха във въздуха и се насочиха към могъщата цитадела.
— О, господи — ахна Магьосника. — „Кос“-ът не може да въздейства на РПГ-тата. Снарядите са твърде тежки, за да бъдат отклонени от електромагнитно поле! Някакви идеи… бързо!
Стреч бе този, който намери решението.
Бърз като светкавица, той свали снайперската си пушка, прицели се и стреля в първата приближаваща РПГ!
Куршумът удари реактивния снаряд на десетина метра от кулата и той избухна във въздуха миг преди да може да нанесе поражения на хората.
Изстрелът беше невероятен. Един-единствен изстрел, направен в стресова ситуация и улучил бързодвижеща се цел в полет!
Дори Мечо Пух беше впечатлен.
— Добър изстрел, израилтянино. Колко пъти можеш да го повториш?
— Колкото е нужно, докато не измислиш начин да ни изведеш оттук, арабино — невъзмутимо отговори Стреч; следеше в прицела си втория носещ се към тях снаряд.
Мечо Пух се замисли над ситуацията, в която се намираха. Акведуктът беше разрушен и по него не можеше да се мине. Главният вход на крепостта бе пълен с изтичаща през него кал и лава. Не можеше да направи нищо. А основната пукнатина, с всичките й клопки и смъртно опасни водовъртежи, се охраняваше от Калис и неговия ГЕС-отряд.
— В капан сме — каза той и се намръщи.
— Няма ли някакъв друг изход оттук? — попита Дългоух.
— Това място е запечатано от векове — отговори Магьосника.
Всички се смълчаха.
— А защо не опитаме нагоре? — обади се тъничък гласец.
Всички се обърнаха.
Беше Лили.
Тя сви рамене и посочи покрития с гранитни греди таван над върха на кулата.
— Не можем ли да излезем оттам? Може би ако използваме зарядите на Мечо Пух…
Смръщеното изражение на Мечо Пух се смени с широка усмивка.
— Млада госпожице, вашият стил определено ми харесва.
Минута по-късно — Стреч държеше насочваните към тях реактивни снаряди на безопасно разстояние — Мечо Пух изстреля кука за захващане към тавана на пукнатината в зоната точно над кулата.
Куката бе от специален тип и можеше да се забива в скала, само че този път към нея вместо въже бяха закрепили заряд Семтекс-IV.
Куката полетя нагоре, заби се в тавана и остана там.
Хиляда и едно…
Хиляда и две…
Хиляда и три…
Семтексът експлодира.
Огнена топка. Взрив. Облак прах.
И след това, някак с нежелание, бавно, с протяжно скърцане, една от масивните гранитни греди бавно се пречупи, двата й края изскочиха от гнездата си, а после тя падна, като остави отвор в „гредореда“. Беше голяма колкото калифорнийска секвоя и стоварването й във водата долу предизвика мощен гейзер.