Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Някакво подобие на усмивка пробягна по лицето на Татяна.
— Винаги.
— Нуждаем се от промени. Имам предвид, разбира се, че нашите традиции са важни. И няма да се откажем от тях. Но мисля, че понякога се заблуждаваме.
— Заблуждаваме се?
— С течение на времето сме приели част от промените. Развили сме се. Появиха се компютрите, електричеството и въобще технологиите. Всички ние сме съгласни, че те подобряват живота ни. Защо да не можем да променим и начина, по който живеем? Защо още се придържаме само към завещаното от миналото, когато съществуват по-добри начини да се справяме?
Лиса бе останала без дъх, изморена и развълнувана. Бузите й се зачервиха, пулсът й се ускори. Всички наблюдавахме Татяна, напразно опитвайки се да уловим нещо по това каменно лице.
— С теб е много интересно да се говори — отсъди тя най-после. В нейната уста обаче думата интересно прозвуча едва ли не като мръсна дума. — Само че ме чака и друга работа. — Тя се изправи и всички побързаха да последват примера й, дори и Ейдриън. — Няма да вечерям с вас, но ти и твоите спътници ще разполагате с всичко, което ви е необходимо. Ще се видим утре на съдебния процес. Независимо колко радикални и наивно идеалистични са идеите ти, аз се радвам, че ще бъдеш там, за да помогнеш за осъждането му. Всички сме съгласни, че трябва да лежи в затвора.
Татяна напусна залата и двамата пазители я последваха. Присила Вода също излезе с тях, като остави Лиса и Ейдриън сами.
— Добре свършена работа, братовчедке. Не са много хората, които могат така да извадят от равновесие старата дама.
— Май не изглеждаше кой знае колко извадена от равновесие.
— О, разлюляна е. Повярвай ми. Повечето от хората, с които ежедневно общува, никога няма да си позволят да й говорят така, да не говорим за някоя на твоята възраст. — Ейдриън се изправи и протегна ръка към Лиса. — Хайде. Ще те разведа наоколо. Ще останеш възхитена.
— Вече съм била тук и преди — каза тя. — Когато бях по-малка.
— Да, добре, но това, което си видяла като малка, е различно от това, което можеш да видиш като си по-голяма. Знаеш ли, че тук имат бар, който работи по двайсет и четири часа в денонощието? Ще си вземем по едно питие.
— Не искам питие.
— Ще поискаш още преди обиколката да е приключила.
Напуснах главата на Лиса и се върнах в стаята си. Срещата с кралицата приключи и Лиса вече не се нуждаеше от невидимата ми подкрепа. Освен това точно сега наистина не ми се щеше да се занимавам с Ейдриън. Като се надигнах, се почувствах по-бодра от преди. Пребиваването в главата й винаги ми действаше като дрямка.
Реших малко да се поразтъпча. Никога не съм посещавала кралския двор. Очаквах да видя нещо като малък град и се чудех какво още може да се види, с изключение на бара, където Ейдриън вероятно живееше по време на посещенията си в двора.
Тръгнах надолу по стъпалата, решена да изляза навън. Доколкото знаех, в тази сграда имаше само стаи за гости. Но щом стигнах до входа, видях Кристиан и Еди, увлечени в разговор с още някого, когото не успях да различа. Еди, както винаги нащрек, пръв ме забеляза и се усмихна.
— Здравей, Роуз. Виж кого открихме.
Като се приближих, Кристиан се отдръпна и разкри пред мен загадъчната личност. Спрях се, а тя ми се усмихна.
— Здравей, Роуз.
След миг усетих как по лицето ми бавно се плъзва усмивка.
— Здравей, Мия.
Глава 12
Ако ме бяха попитали преди шест месеца, щях да кажа, че няма начин да се зарадвам, ако се натъкна на Мия Риналди в кралския двор. Тя е с една година по-малка от мен и имаше зъб на мен и Лиса още от първи курс — злобата й бе толкова голяма, че Мия доста вгорчи живота ни. Много се постара. Слуховете, трескаво разпространявани от Джеси и Ралф за мен, до голяма степен бяха резултат тъкмо от нейните ревностни усилия.
Но после Мия замина с нас за Споукан и беше пленена от стригоите. И също както при Кристиан и Еди, това промени всичко за нея. Тя преживя същите ужаси като нас. Всъщност тя бе единствената от приятелите ми, която бе свидетел на смъртта на Мейсън и как аз убих двамата стригои. Дори ми спаси живота, като използва магия с елемента вода, за да удави временно единия от стригоите. В големия спор на мороите за това, дали да се научат да се сражават редом с пазителите, тя беше твърдо на страната на желаещите да се борят.