Целуната от сянката

Прониза ме мимолетно съжаление, че през остатъка от живота си рядко щях да имам възможността да върша това. Когато няма да е заета с придворните си задължения. Лиса ще прекарва повечето от времето си в преобличане и гримиране. Докато мен никой няма да ме забелязва. Макар че бе странно, като се замисли човек за случилото се през последната година, защото неизменно аз бях тази, която винаги забелязваха.

— Защо според теб тя иска да ме види? — попита ме Лиса.

— Може би за да ти обясни защо сме тук.

— Може би.

Неспокойство обзе Лиса, въпреки че изглеждаше съвсем спокойна. Още не се бе възстановила след грубото унижение, на което кралицата я подложи миналата есен. Моята дребнава ревност и цупене внезапно ми се сториха незначителни в сравнение с това, което тя трябваше да изтърпи. Мислено се упрекнах, като си напомних, че не съм само неин пазител. Аз бях също и нейната най-добра приятелка, макар че напоследък не се случваше често да разговаряме.

— Няма за какво да се притесняваш. Лиса. Нищо лошо не си сторила. Наистина се справяш с всичко добре. Оценките ти са отлични. Поведението ти е безупречно. Забрави ли как всички бяха толкова впечатлени от теб в ски курорта? Тази кучка няма за какво да те захапе.

— Не биваше да казваш това — машинално ме упрекна тя, после си сложи туш на миглите, отдръпна се, огледа се и добави още малко.

— Просто я наричам така, както я виждам. Ако те обиди, това ще е само защото се страхува от теб.

— Че защо да се страхува от мен? — засмя се Лиса.

— Защото всички са привлечени от теб, а на такива като нея никак не им харесва, когато другите обсебват цялото внимание. — Останах леко шашната — колко мъдро звучах! — Освен това ти си последната от рода Драгомир. Така че винаги ще бъдеш в светлината на прожекторите. А коя е тя? Просто поредната от рода Ивашков. Такива като нея с лопата да ги ринеш. Вероятно всички от тяхната фамилия са като Ейдриън, с кой знае колко незаконни деца.

— Ейдриън няма деца.

— Това ние не го знаем — заявих аз.

Тя се засмя и се отдръпна от огледалото, доволна от това как изглеждаше лицето й.

— Защо винаги си толкова озлобена срещу Ейдриън?

Изгледах я с удивление, примесено с насмешка.

— А ти защо се застъпваш за Ейдриън? Нали ти ме предупреди да стоя далеч от него? Та ти направо щеше да ми откъснеш главата, когато за пръв път излязох с него — при това не по собствено желание.

Тя извади тънка златна верижка от куфара си и се опита да я закопчее отзад на врата си.

— Ами, да… но тогава още не го познавах добре. Той не е толкова лош. Той наистина… искам да кажа, че не е пример за подражание или нещо подобно, но освен това мисля, че историите за него и другите момичета са силно преувеличени.

— Аз пък не мисля така — заявих и скочих от дивана. Тя още не бе успяла да закопчее отзад верижката, затова я хванах и стегнах закопчалката вместо нея.