Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Не го направих заради нея. Направих го за всички вас, но най-вече специално заради теб.
Спрях се пред него.
— Не ти повярвах, че можеш да го направиш.
Той се ухили.
— Предполагам, че трябваше да обърнеш по-голямо внимание на семейната ми история.
— Може би. Просто си помислих…
Не довърших. Смятах, че Дмитрий ще е този, който ще уреди пристигането ни в кралския двор. Вярвах въпреки думите му, че той може да се справи с всичко. Оказа се, че наистина не е бил той.
— Какво си помисли? — подкани ме Ейдриън.
— Нищо. — С много о усилия успях да изрека: — Благодаря ти, че ни помогна.
О, мили боже! — възкликна той. — Доживях да чуя любезна дума от Роуз Хатауей. Сега мога да умра щастлив.
— Какво искаш да кажеш с това? Че обикновено съм неблагодарна кучка.
Той само ме изгледа.
— Хей! Не ме гледай толкова хладно.
— Или може би ще ми се отблагодариш с една прегръдка?
Изгледах го свирепо.
— Само една? Малка? — замоли се той.
С въздишка се приближих до него и го прегърнах. Но само с едната ръка, а другата леко отпуснах на рамото му.
— Благодаря ти, Ейдриън.
Останахме така само колкото за един удар на сърцето. Ала не усетих нищо от онова наелектризиращо разтърсване, както когато ме прегръщаше Дмитрий. Длъжна бях обаче да призная, че поне в едно Лиса имаше право: Ейдриън понякога се държеше адски дразнещо и арогантно, но наистина не беше такова гадно копеле, за каквото често го набеждавах.
Вратите се отвориха. Лиса и останалите излязоха навън. Съвсем разбираемо ни изгледаха изненадано, но в този момент въобще не ми пукаше. Освен това вероятно всички вече си мислеха, че чакам дете от Ейдриън, плод на незаконната ни любовна афера, така че какво значение имаше още една прегръдка? Дръпнах се от него.
— Тръгваме ли? — попитах ги.
Да. Мия има по-важни работи за вършене, отколкото да виси с нас — пошегува се Кристиан.
— Ей, бях обещала на баща си, че ще отида при него. Ще се видим, приятели, преди да заминете. — Тъкмо се накани да тръгне, като се спря рязко и се обърна. — Господи, съвсем забравих. — Бръкна в джоба на якето си и ми подаде един сгънат на четири лист. — Това беше едната от причините да ви потърся. Даде ми го един служител от дворцовата канцелария и ми поръча да ти го предам.
— Благодаря — кимнах, озадачена. Тя тръгна за срещата с баща си, докато ние се запътихме към стаите си.
Забавих крачка, докато отварях сгънатата бележка, учудена кой е поискат точно тук да се свърже с мен.
Роуз,
Толкова се зарадвах, като чух, че си пристигнала. Сигурен съм, че това ще направи утрешното изслушване в съда много по-забавно. Любопитен съм да узная как е Василиса, а романтичните ти лудории за мен винаги са били източник на непресекващо забавление.
Нямам търпение да ги споделя утре в съдебната зала.
С най-добри пожелания,