Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че не мога.
— Зная… но не телесно… а както обикновено го правиш? Като проникваш в главата ми? Така няма да се чувствам сама.
За пръв път Лиса ме молеше да го направя нарочно. Обикновено ненавиждаше идеята, че можех да гледам света през нейните очи. За мен това бе сигурен признак, че в момента приятелката ми наистина е много изнервена.
— Разбира се — обещах. — Вероятно ще е по-добре, отколкото да гледам нещо по телевизията.
Прибрах се в стаята си и заех същата поза, само че на моя диван. Прочистих мислите си и се настроих на съзнанието на Лиса, за да не се ограничавам само с долавянето на чувствата й. Връзката ни и това, че бях целуната от сянката, ми позволяваше да го осъществя и това беше най-интензивната част в нашата телепатична връзка. Не само че долавях мислите й — все едно, че бях вътре в нея, гледах през нейните очи и споделях преживяванията й. Едва напоследък се научих да контролирам това. Бях свикнала да се „прокрадвам“ в нея, без всъщност да го желая, като понякога не успявах да й попреча да ми предаде чувствата си. Сега вече можех да контролирам моите преживявания извън тялото ми и дори да предизвиквам това явление по свое желание — точно както се готвех да направя сега.
Лиса тъкмо пристигна в салона, където я очакваше кралицата. Мороите обичаха да използват названия като „кралски“ и дори да коленичат понякога, но тук нямаше нито трон, нито нещо подобно. Татяна седеше в най-обикновено кресло, облечена в тъмносиня пола и блейзър, като приличаше повече на бизнес дама от някоя корпорация, отколкото на монарх. Но не беше сама. До нея седеше висока и представителна дама от мороите, чиято руса коса вече беше посребрена. Веднага я познах: Присила Вода, приятелка и съветник на кралицата. С нея се бяхме срещнали по време на ваканцията ни в ски курорта и тогава тя се впечатли от Лиса. Възприех присъствието й като добър знак. Покрай стените дежуреха пазители, облечени в черно и бяло. За моя изненада Ейдриън също беше там, изтегнат небрежно на малък диван отстрани, сякаш изобщо не му пукаше, че се намира в компанията на върховния владетел в света на мороите. Пазителят, съпровождащ Лиса, обяви пристигането й.
— Принцеса Василиса Драгомир.
Татяна кимна.
— Добре дошла, Василиса. Седни, моля.
Лиса седна в близост до Ейдриън. Опасенията й нарастваха с всяка изминала минута. Появи се един прислужник, морой, който й предложи чай или кафе, но Лиса отказа. Междувременно кралица Татяна отпи от своя чай и огледа критично гостенката си от главата до петите. Присила Вода наруши неловката тишина.
— Помните ли какво ви казах за нея? — попита Присила с приветлив тон. — Тя направи много добро впечатление на онази официална вечеря в Айдахо. Успя да успокои спора за това, дали мороите да се сражават редом с пазителите. Дори съумя да успокои бащата на Ейдриън.
По студеното лице на Татяна пробягна ледена усмивка.
— Това е впечатляващо. Много често имам чувството, че Нейтън се държи като дванайсетгодишен.
— Аз също — вметна Ейдриън, докато отпиваше от една винена чаша.
Татяна не му обърна внимание и отново фокусира погледа си върху Лиса.
— Изглежда всички са впечатлени от теб. Чувам само добри отзиви за теб, въпреки някогашните ти нарушения… които съм склонна да преценя като не съвсем лишени от основание. — Лиса я изгледа тъй изненадано, че кралицата се засмя, но в смеха й не се долавяше топлота или чувство за хумор. — Да, да… зная за твоите сили и, разбира се, за това, което се случи с Виктор. Ейдриън също ме посвети в някои тайни около магията с духа. Толкова е странно. Кажи ми… можеш ли… — Погледна към масичката до себе си. На нея бе оставена саксия с цвете. От пръстта се подаваха тъмнозелени листенца. Беше от стайните цветя, които се разсаждат чрез луковици. Също като всички останали растения на открито, то очакваше пролетта, за да разцъфне.
Лиса се поколеба. За нея бе странно да използва силите си пред други хора. Но Татяна я гледаше очаквателно. След още няколко минути Лиса се наведе над саксията и докосна листенцата. Стръковете се надигнаха от почвата и се извисиха почти на трийсет сантиметра. Докато растяха, се появиха едри пъпки от всички страни на централното стъбло, които много скоро се разтвориха, за да се покажат нежни бели цветчета на нарцис. Лиса отдръпна ръката си.
По лицето на кралица Татяна се изписа удивление и тя промърмори нещо на непознат за мен език. Тя не беше родена в Съединените щати, но бе избрала кралският двор да е тук. Говореше английски без акцент, но също като Дмитрий, прибягваше до майчиния си език в моменти, когато беше искрено изненадана. Ала само след секунда лицето й отново се превърна в непроницаема маска, излъчваща само хладна официалност.