Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
Благодаря — кимна ми тя и прокара длан върху огърлицата. — Мисля, че Ейдриън наистина те харесва. При това по начин, известен като искам-да-се-обвържем-сериозно.
Поклатих глава и отстъпих назад.
— Не. Той ме харесва по начина, по-известен като искам-да-съблека-дрехите-на-този-готин-малък-дампир.
— Не ми се вярва.
— Това е, защото винаги вярваш в най-доброто за всеки.
Изгледа ме скептично, докато разресваше косата си, стигаща до раменете й.
— Не съм сигурна в това. Но наистина смятам, че той не е толкова лош, колкото си мислиш. Зная, че не е изминало много време от смъртта на Мейсън, но трябва да се замислиш за това да излизаш с някой друг…
— Вдигни си косата нагоре. — Подадох й една фиба от куфара й. — Всъщност Мейсън и аз никога не сме ходили. И ти го знаеш.
— Да, но мисля, че това е още една причина да се замислиш дали не е време да започнеш да се срещаш с някого. Още не сме се дипломирали. Трябва и да се забавляваш.
Да се забавлявам. Каква ирония. Преди месеци спорих с Дмитрий за това че не е честно, докато се обучавам за пазител, да треперя за репутацията си и да не го давам толкова лудо. Той се съгласи, че не е честно да не мога да върша неща, които са позволени на другите момичета на моите години, ала това била цената, която трябвало да платя заради моето бъдеше. Тогава се ядосах, но след намесата на Виктор започнах да проумявам, че Дмитрий има право — до такава степен, че накрая самият той се видя принуден да ме посъветва да не се ограничавам чак толкова много. А сега, след трагедията в Споукан, се чувствах съвсем различна от онова момиче, което беше спорило миналата есен с Дмитрий за забавленията. Оставаха ми само два месеца до дипломирането. Всички тези гимназиални забавления… танците… приятелите… какво значение имаха в сравнение с истинския живот? Всичко в Академията ми се струваше толкова тривиално — освен ако не ми помагаше да стана по-добър пазител.
— Всъщност не мисля, че се нуждая от гадже, за да допълня гимназиалния си опит — казах й аз.
— И аз не мисля, че ти е необходим приятел — съгласи се тя, като вдигна косата си на опашка. — Но ти обичаше да флиртуваш, да излизаш с приятели. Имам чувството, че за теб ще е хубаво да го правиш пак от време на време. Не ти казвам, че трябва да ходиш сериозно с Ейдриън.
— Е, той ще е напълно съгласен с теб. Мисля, че последното, което иска, е нещо сериозно. Това е проблемът.
— Според някои слухове той е много сериозен. Онзи ден чух, че вече сте сгодени. Според други, бил заплашен с лишаване от наследство, понеже заявил на баща си, че никога няма да обича друга, освен теб.
— Ахххх — казах, наистина нямаше друг подходящ отговор за всичките тези глупави слухове. — Най-досадното е, че същите измислици се разпространяват дори в кампуса на началните курсове. — Загледах се в тавана. — Защо все на мен се случват подобни дивотии?
Лиса се приближи до дивана и сведе поглед към мен.
— Защото си страхотна и всички те обичат.
— Не. Ти си тази, която всички обичат.
— Добре де, мисля, че и двете сме страхотни и достойни за обич. И ще дойде ден — в очите и затанцува закачлива искра, — когато ще ти намерим някой, който да отвърне на любовта ти.
— Недей да чакаш това да се случи. Нищо от това няма значение. Или поне не точно сега. Ти си тази, за която трябва да се тревожа. Ще се дипломираме и ти ще отидеш в колеж и всичко ще е страхотно. Повече няма да се подчиняваме на никакви правила, освен на нашите собствени.
— Малко е плашещо — замисли се тя, — като си представя, трябва да се справям с всичко сама. Но ти ще бъдеш с мен. И Дмитрий. — Лиса въздъхна. — Не мога да си представя как ще живея, ако ти не си до мен. Дори не си спомням някога да не сме били заедно.
Надигнах се и леко я плеснах по ръката.
— Хей, внимавай какво говориш. Ще накараш Кристиан да ревнува. О, по дяволите. Предполагам, че и той ще бъде с нас, нали? Независимо къде ще се озовем?
— Вероятно. Ти, аз, той, Дмитрий и пазителите на Кристиан. Едно голямо щастливо семейство.
Подсмихнах се, но в гърдите ми се надигна топла вълна. Точно сега нещата в нашия свят изглеждаха толкова объркани, но нали имах тези чудесни хора в живота си. И докато сме заедно, всичко ще бъде наред.
Тя погледна към часовника и страхът й се завърна.
— Трябва да вървя. Ти ще… ще дойдеш ли с мен?