Школа за магии (Книга първа)

— Благодаря за разсъжденията ви, госпожице Роудс — отговори Банкс хладно. — Моля да разберете, че оттук не ви изритват Щатите, а съветското външно министерство. Ние не искаме нито сътрудничеството, нито оставката ви, нито каквото и да е друго от вас. Искаме само да си съберете багажа и да си тръгнете, така както ни умоляват. И нищо няма да правите публично достояние.

Лиза се извърна на другата страна и като че ли не обърна никакво внимание на Банкс.

— Във вашето досие — обърна се той към Холис, — както и в досието на госпожица Роудс, няма да има нищо, което да уронва престижа ви. Ще направим изявление, в което ще съобщим, че напускането ви не се дължи на непристойно поведение. Това задоволява ли ви, полковник?

— Генерал.

— Моля?

— Искам да получа звание „генерал“, господин Банкс.

— О… разбирам. Да, ще предам това на… съответните хора. Ако имате необходимите прослужени години, необходимите заслуги и други…

— Не, нямам, но ще предадете на главнокомандващия да пренебрегне тия подробности.

Банкс задържа погледа си върху Холис, после продължи:

— И на двама ви ще дадат тридесетдневен отпуск. Ще получите и нови назначения, които ще бъдат перспективни за бъдещите ви кариери.

— Искаме да бъдем назначени на едно и също място — обади се Лиза.

Банкс погледна Алеви, после се обърна към нея.

— Това е невъзможно.

— Защо?

— От гледна точка на сигурността.

— Какво означава това?

Банкс погледна часовника си така, че всички да го забележат.

— Трябва да се кача горе. Господин Алеви през това време ще ви разясни подробностите по отпътуването ви. — После добави с по-мек тон. — Лично аз съжалявам, че си тръгвате. Всички смятаме, че работата ви е изключително ценна за цялата дипломатическа мисия. Вашият руски е просто несравним. Сам, Лиза, желая ви късмет. — И Банкс излезе.

Алеви отиде до барчето и си наля водка и леденостуден портокалов сок. Имаше и подноси с различни деликатеси.

— Заповядайте, вземете си. Чарлз нареди да сервират някои вкусни неща, за да се почувствате по-добре.

Лиза стана и си наля гореща вода за чай от сребърна кана.

— Сам, искаш ли нещо? — попита тя Холис.

— Кафе, ако обичаш.

Тя му поднесе кафето и седна на стола до него. Алеви сложи на масата табла, отрупана с червен и черен хайвер, сметана, препечени филийки и масло.

— Когато тук ти бият дузпата, поне замазват положението с масло — забеляза Лиза.

Алеви дъвчеше някаква сладка.

— Не си справедлива, Лиза. — Той изтри пръстите си с памучна салфетка. — Сега ще ви прочета някои точки от Закона за държавна сигурност, в който се казва, че сте длъжни да не говорите за това, което сте видели, чули или чели, докато сте заемали своите длъжности тук.

Алеви им прочете инструкциите и накрая ги помоли да разпишат някакви заявления — част от стандартната процедура в подобни случаи.

Алеви седна срещу тях и остави питието си на масата. Намаза си триъгълна филийка със сметана и хайвер и се обърна към тях:

— Така е по-добре.

— Мисля, че с масло е по-хубаво — отговори Холис.

Алеви отхапа от филийката и го погледна хладно.

— Исках да кажа, че е по-добре, че ви изритват. Ако не ви гонеха, това би означавало, че КГБ е убедило политбюро да им даде още една възможност да ви пипнат. Очевидно политбюро, в ролята си на пъдар, е отговорило на КГБ, че вече са пропуснали шанса си и че ловният сезон за разни там Лизи и Самовци е приключил.

Холис допи кафето си.

— Това ли е всичко, Сет?

— Не. Съветвам и двама ви да не напускате района на посолството през дните, които ви остават.

— Възнамерявам да си купя някои изделия на руските художествени занаяти, преди да си тръгна, да направя снимки, и други такива неща — каза Лиза.

— Това е моят личен съвет — вдигна рамене Алеви. — А следващото е официална заповед — не трябва да напускате вратите на посолството сами и не трябва да излизате след залез-слънце.

— Мислех, че за нас сезонът е приключил — обади се Холис.

Алеви стана и си наля още едно питие.

— Там, където има пъдари, има и бракониери. — После добави: — Ако от това ще се почувствате по-добре, искам да ви осведомя, че и нашето правителство е изритало военното им аташе и съветника им към масмедиите от Вашингтон. В утрешните вестници ще пише.

— Освободена ли съм от служебните си задължения? — попита Лиза.

— О, да. И двамата. „Интердийн“ — една западногерманска компания, ще се погрижи за багажа ви. Трябва ви време, за да си подготвите нещата.

— Кой ще се срещне с Аса в неделя? — попита Холис.

— Ще се наложи ти да го направиш. Кажи му, че за него ще се погрижи някой друг. Ще уточните подробностите. Не го изпускай.

— Ще го измъкнем ли?

— Ако ти даде това, което му поиска.

— А защо не изритаха и тебе? — попита Лиза Алеви. — Ти си тоя, дето насочи пистолет срещу Буров.