Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
Но сега тя си пое дъх и започна. Извади малко топче от топилката в огъня, врътна го за секунда, а после го прехвърли умело върху по-малката тръба, която обикновено използваше. Пое си леко дъх и издиша в тръбичката — бавно и внимателно, докато сферичката нарастваше като водна капка. После я свали бързо от тръбата и започна да я обработва с щипците, извайвайки вдлъбнатината между двете половини на сърцето. Но се оказа твърде късно — вътрешното балонче се бе свило и отделило, а двете части бяха с различни размери. Леонора изстуди несполучливия си опит и го хвърли в кофата в краката си за повторно претопяване. След това започна отново. Този път изду балончето бързо, на един дъх, и като че ли имаше по-голям успех, но въпреки това и второто сърце се присъедини към първото в кофата. Продължи в този дух близо час. Нито чу, нито видя как персоналът от магазина над нея си тръгва от работа, нито чу заключването на помещението. Затова се стресна много, когато усети потупване по рамото си.
Беше Аделино.
— Леонора миа, дори на мен вече ми е време да се прибирам у дома, а какво остава за теб. — Говореше с обичайния си привидно груб, но всъщност загрижен тон.
И все пак омекна, когато забеляза каква задача си бе поставила тя.
— Аха! Така трудно постижимото стъклено сърце! Молто дифичиле, веро?22
Леонора кимна замислено. Аделино приклекна до вече пълната кофа и започна да оглежда бракуваните предмети.
— Да, виждам, че и ти вече знаеш колко е трудно. Обаче тези не са никак лоши! Какъв недостатък намираш, примерно на това, а?
И вдигна последния й опит. На него му се струваше съвършено, макар че Леонора очевидно бе забелязала някаква аномалия. Странно нещо бе животът — с Алесандро й се искаше да повярва, че всичко е наред, и непрекъснато си измисляше извинения, с които да го оправдава. Но в работилницата тя търсеше съвършенството и нищо по-малко от съвършенството. Макар и всичко да изглеждаше привидно идеално, нейните очи обхождаха изделието внимателно, в търсене на скрити пропуквания, неправилни отражения, затъмнен блясък.
— Не е хубаво! — отсече сега упорито тя.
Аделино се усмихна и се изправи.
— Перфекционист докрай, а? Всъщност радвам се, че си все още тук. И без това исках да ти покажа нещо. — И вдигна пред нея една лъскава снимка. — Това е първата реклама за пресата! Ще бъде пусната в понеделник.
С престорена небрежност Леонора затвори вратичката на пещта и изключи газта. Мислено се подготвяше отдавна за тази снимка — изображението, което щеше да я представи за първи път на обществеността. И сега тя пое снимката и я огледа внимателно. Не беше лоша. Случайно или не, бяха решили да започнат със стила на Тициан — Леонора, облечена като прочутата „Жена с огледало“ на великия художник. Едната й ръка бе стиснала кичур от красивата й дълга коса, а другата държеше огледало. А в огледалото се виждаше стъкларска работилница, където модерното й „аз“ се бе надвесило над пещта. Загледа се продължително в рекламата. Аделино възприе мълчанието й като неодобрение.
— Леонора — изрече колебливо, — аз не съм лош човек. А кампанията е професионална, направена с много вкус. Ще донесе ползи на всички нас! Освен това — погледна я в очите, — мисля, че вече си готова да станеш маестра23. И да изработваш лично нещата, които продаваме тук!
Леонора се слиса и се загледа внимателно в лицето му, очаквайки да забележи там някаква шега. Та тя работеше тук едва от четири месеца! Не е възможно толкова бързо да претърпи метаморфозата от чирак в майстор, нали така?
— Аделино, каква част от това твое предложение се дължи на рекламната ти кампания? Защото аз искам да си спечеля повишението с истински умения, а не на гърба на тези реклами тук!
22
Molto difficile, vero? (ит.) — Много е трудно, нали? — Б.пр.
23
Maestra (ит.) — жена с титлата „майстор“. На български език женският род на тази дума има няколко по-различни значения от основното. — Б.пр.