Град на небесен огън

Зелените очи на Клеъри се разшириха. Джейс искаше да я стисне, да я целуне, да се вкопчи в нея, да я защити, ала боецът у него знаеше, че именно той я бе въвел в този живот. Насърчавал я бе. Обучил я бе. Видял разбирането в очите и, той кимна и я пусна.

Клеъри се отдръпна от него и се плъзна покраи един от Помрачените, изправен срещу Мълчалив брат с окървавени одежди и жезъл в ръка. Ботушите и се пързаляха в снега, докато тя тичаше с всичка сила към Цитаделата. Тълпата я погълна в същия миг, в който един от тъмните нефилими извади оръжието си и замахна към Джейс.

Като всички Помрачени воини, той се движеше с невероятна, почти дива бързина. Докато се надигаше с меч в ръка, той сякаш закри луната. И кръвта на Джейс също се надигна, преминаваики като огън във вените му, докато вниманието му се съсредоточи в една-единствена точка. На света вече не съществуваше нищо друго, само този момент, само оръжието в ръката му. той се хвърли към тъмния ловец на сенки, протегнал меч напред.

* * *

Клеъри се наведе, за да вземе Хеосфорос, които беше паднал в снега. Острието беше изцапано с кръв — кръвта на тъмния нефилим, които вече бягаше от нея, за да се хвърли в битката, бушуваща в равнината.

Беше се случило поне половин дузина пъти. Клеъри се хвърляше в атака, опитваше се да предизвика някои от Помрачените в схватка, а те хвърляха оръжията си, отстъпваха, извръщаха се от нея, сякаш беше призрак, и се отдалечаваха забързано. Първия един-два пъти Клеъри се бе зачудила дали не се боят от Хеосфорос, объркани от оръжие, което толкова приличаше на това на Себастиан. Но сега подозираше нещо друго. Себастиан вероятно им беше казал да не я докосват и те се подчиняваха.

И от това и се искаше да крещи. Знаеше, че би трябвало да се втурне след тях, когато побягнат от нея, да ги довърши с удар в гърба или като им пререже гърлото, ала не можеше да се принуди да го направи. Те все още изглеждаха като нефилими, като човешки същества. Кръвта им, когато рукнеше върху снега, беше червена. И все още и се струваше проява на страхливост да нападне някого, които не бе в състояние да отвърне на удара.

Снегът изхрущя зад нея и тя се обърна рязко, вдигнала оръжие. Всичко се бе случило толкова светкавично: осъзнаването на факта, че има двоино повече Помрачени, отколкото бяха очаквали, и че са обградени от две страни; молбата на Джейс да им отвори Портал. И ето че тя вече си пробиваше път през отчаяната тълпа. Част от ловците на сенки се бяха пръснали, а други бяха останали на мястото си, твърдо решени да се бият. Ала заедно те бавно бяха изтласквани надолу по хълма, към равнината под тях, където битката беше наи-яростна; ярки серафимски ками срещаха тъмни ножове, смесица от черно и бяло, и червено.