Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Смъртоносно остри скали стърчаха от леда и снега, заедно с голите клони на живи плетове и замръзнал мъх.
Облаци закриваха луната; по кадифеното тъмно небе тук-там блещукаха звезди, забулени от рехави облаци. И все пак навсякъде около тях грееше светлина — от серафимски ками и както Джейс видя, когато очите му привикнаха, от нещо, което приличаше на висока клада в далечината.
Двамата с Клеъри се бяха приземили в снега на няколко крачки един от друг. Сега бяха заедно, ала Клеъри мълчеше, медната и коса бе посипана с бели снежинки. Навсякъде около тях се носеха викове и крясъци, звън на серафимски ками, изваждани от ножниците, прошепнати ангелски имена.
— Стой близо до мен — тихо каза Джеис, когато двамата с Клеъри наближиха върха на хребета. той беше грабнал един дълъг меч от купчината краи Портала, преди двамата да скочат в него, сподирени от слисания вик на Джия, извисил се над писъка на вятъра. Джейс почти очакваше тя или Робърт да ги последват, но вместо това Порталът беше затворен веднага след като двамата с Клеъри минаха през него, като врата, затръшнала се зад гърба им.
Непознатото оръжие тежеше в ръката му. той предпочиташе да използва лявата си ръка, ала дръжката на меча беше за десница. Освен това острието беше нащърбено по ръба, сякаш беше видяло твърде много битки. На Джейс му се искаше да държеше в ръка едно от своите оръжия…
Тя се появи изведнъж, издигаики се пред тях като риба, изскочила от повърхността на водата с внезапно, сребристо проблясване. Досега Джейс бе виждал Елмазената цитадела само на рисунка. Издялана от същия материал, от които и серафимските ками, тя сияеше на фона на нощното небе като звезда; именно нея Джейс погрешка бе сметнал за светлината на бушуваща клада. Обграждаше я кръгла стена от адамас, в която нямаше никакъв отвор, с изключение на една-единствена врата, направена от гигантски остриета, забити в земята под такъв ъгъл, че приличаха на отворена ножица.
Навсякъде около Цитаделата вулканичната почва се бе ширнала черно-бяла като шахматна дъска — наполовина вулканични скали и наполовина сняг. Джейс усети как косъмчетата по врата му настръхват. Сякаш се беше върнал в Бурен, макар да го помнеше така, както човек си спомня сън: тъмните нефилими на Себастиан, облечени в червено, и нефилимите на Клеива в черни дрехи; острие, опряно в острие; искрите на битката, издигащи се в нощта, а после огънят на Славния, заличил всичко, което се бе случило преди.
Пръстта на Бурен беше тъмна, ала сега воините на Себастиан изпъкваха като капки кръв върху бялата земя. Те чакаха, алени под светлината на звездите, стиснали тъмните си оръжия в ръце. Стояха между нефилимите, дошли през Портала, и портите на Елмазената цитадела. Въпреки че Помрачените бяха далеч от тях и той не можеше да различи лицата им, Джейс чувстваше, че се усмихват.
Чувстваше и смущението на нефилимите около него, ловците на сенки, които бяха преминали през Портала така уверени, така готови за битка. Сега те стояха, отправили поглед към Помрачените, и Джейс можеше да усети как самонадеяността им се разколебава. Наи-сетне — твърде късно! — те го почувстваха: странността, различността на Помрачените. Това не бяха ловци на сенки, които временно се бяха отклонили от правия път. Това изобщо не бяха ловци на сенки.
— Къде е той? — прошепна Клеъри; дъхът и беше бял в студа. — Къде е Себастиан?
Джейс поклати глава. Много от облечените в червено ловци на сенки бяха вдигнали качулките си и лицата им не се виждаха. Себастиан би могъл да бъде всеки един от тях.
— Ами Железните сестри? — Клеъри обходи равнината с поглед. Единствената белота беше снегът. Нямаше и помен от Сестрите в техните одежди, които тя познаваше от илюстрациите в Кодекса.
— Те ще си останат в Цитаделата — обясни Джеис. — Трябва да бранят онова, което се намира там. Арсеналът. Предполага се, че именно това е причината той да е тук — оръжията. Сестрите несъмнено са обградили оръжеината с телата си. Ако Себастиан или воините му успеят да проникнат през портата, Сестрите ще унищожат Цитаделата, но няма да допуснат той да сложи ръка върху оръжията. — Гласът на Джейс беше мрачен.
— Но ако Себастиан го знае, ако знае какво ще направят Сестрите… — започна Клеъри и в този миг остър писък проряза нощта като с нож.
Джейс тръгна напред, преди да си даде сметка, че писъкът идва зад тях. Обърна се рязко и видя мъж в износено боино облекло да се свлича на земята, пронизан в гърдите от оръжието на един тъмен нефилим. Беше същият мъж, които беше отговорил на Клеъри в Аликанте, докато тичаха към Гард.