Престолът от драконова кост

— Строги мерки? — попита Саймън със затворени очи. — Какво означава това?

— Монахът казал на Рубен, че при пристигането си в Меремунд като Първи министър на краля, Гутулф повел Еркинската гвардия към домовете на болните. Взели чукове, гвоздеи и дъски и заковали къщите им.

— С хората вътре? — попита Саймън.

Стана му едновременно страшно и интересно.

— Разбира се. За да спрат разпространението на чумата. Заковали с дъски вратите и прозорците на къщите, за да не могат семействата на болните да се измъкнат и да разнесат заразата.

Джеръмайъс повдигна ръкав и отново избърса потта си.

— Аз пък мислех, че чумата идва от лошите изпарения от земята.

— Дори да е така, тя е заразна. Затова умрели толкова много свещеници, монаси и лечители. Монахът казал, че нощем седмици наред улиците на Меремунд били… били… как го казал? — като кръговете на Ада. Чувало се как хората вият като кучета в закованите къщи. Накрая, когато всички притихнали, Гутулф и Еркинската стража ги изгорили, без да разковават дъските.

Саймън тъкмо се чудеше над последната подробност, когато се чу шум от чупене на клонки.

— Ей, мързеливци такива! — Моргенес се появи иззад дърветата. Наметалото му беше покрито с клонки и листа, а от периферията на огромната му шапка висеше стиска мъх. — Трябваше да се сетя, че ще ви намеря да лежите.

Саймън се понадигна.

— Седнахме само за малко, докторе — каза той. — Събирахме доста време.

— Не забравяй да го попиташ! — прошепна Джеръмайъс, докато ставаше.

— Е — каза Моргенес и огледа преценяващо вързопчетата им, — смятам, че сте се справили добре, като имаме предвид обстоятелствата. Дайте да видя какво сте открили. — Приклекна като фермер, който плеви леха, и започна да преглежда събраното от момчетата. — О! Дяволско ухо! — извика той и вдигна в ръката си една гъба с формата на фуния. — Отлично!

— Докторе! — обади се Саймън. — Исках да ви помоля за една услуга.

— Хм! — Моргенес ровеше гъбите.

— Ами Джеръмайъс иска да постъпи в гвардията — или поне да опита. Проблемът е, че граф Брюгар изобщо не ни познава нас, момчетата от замъка, а Джеръмайъс няма връзки в тези среди.

— Това — отвърна сухо Моргенес — не е изненадващо.

И изпразни следващата кърпичка.

— Мислите ли, че бихте могли да му напишете препоръчително писмо? Вас всички ви познават добре.

Саймън се стараеше гласът му да звучи спокойно. Исак наблюдаваше потящия се Джеръмайъс със смесица от възхищение и насмешка.

— Хм. — Тонът на доктора прозвуча неопределено. — Подозирам, че съм твърде известен на Брюгар и приятелите му. — Вдигна поглед и заоглежда критично Джеръмайъс — Знае ли Джейкъб за това?

— Той… знае какво искам — заекна Джеръмайъс.