Господарката на Рим

– Казах: пропусни наряда! – Аз разходих пръстите си като паяк по гръбнака му и се изсмях, когато той със стон се върна обратно в леглото. Пропускаше доста от преторианските си задължения, благодарение на мен. А после пропускаше и наказанията си.

– Това трябва да престане – мърмореше сподавено той. – Това е погрешно, срамно.

– О, но точно то го прави интересно! Ако искаш нещо правилно, тичай обратно при онази върлина, твоята певица, да видим дали ще те смести в своята натоварена, натоварена програма!

Той се намръщи безпомощно, но не изтича обратно при Теа. О, не. Аз бях по-добра от Теа. Най-сетне някой го беше разбрал!

– Не тук! – Паулиний ме отблъсна, когато го завлякох зад една градинска статуя по време на вечерен прием.

– Защо не? – Прокарах пръстите си по гърдите му.

– Ще… ще ни видят! – Недалеч се чуваха звуците на изискан смях и изискани шеги, стъпки и шумолящи дрехи. – Ако ни хванат...

– Та това не е ли част от забавлението? Нима не те… възбужда?

Той потръпна от ужас, но аз се плъзнах нагоре и започнах да смуча устната му, придърпах ръката му в столата си и аргументите му се изчерпаха.

Не ни хванаха. Но можеше да се случи и тогава – о, какъв скандал щеше да бъде! Сенаторска съпруга и доведеният ѝ син? Присмехът щеше да следва Маркус по целия му път до Сената. "Чухте ли за жената на Норбан? Да, глупакът я оставил сама в Брундизиум и сега синът върши задълженията на баща си вместо него"!

О, да, точно така щяха да кажат. Както винаги, не се поколебах да кажа на Паулиний:

– Ти ще го съсипеш, нали знаеш?

Облегнах се назад на лакти, като прокарах пръстите на краката си по гърба му, докато той се отдръпваше от мен.

– Кариерата му. Творбите му. Престоят му в Рим. Всичко ще загуби – щракнах с пръсти. – Маркус Норбан, на когото собственият му син му сложи рога. Това ще го смаже напълно!

– Мислиш ли, че не го знам? – каза с глух глас той.

– Мисля, че знаеш. Очарователно, нали? Ти не би се отказал от мен дори и заради собствения си баща. – Увих се около тялото му и погалих гърдите му. – Ами ако влезе точно в този момент? Какво ще стане, ако ни завари заедно, както сме сега?

– Престани!

– Представи си лицето му – почти докосвах с устни ухото на Паулиний. – Той влиза накуцвайки, изморен от дългия ден. Единственото, за което си мечтае, е да целуне прелестната си съпруга и да покани обичния си син на вечеря. И какво открива? Обичният му син е върху прелестната му съпруга, обладава я в собственото му легло, толкова близо, че може да ги чуе как и двамата пъшкат. Паулиний се изтръгна от обятията ми, като ме блъсна назад и се обърна с вдигнат юмрук.

– Ще ме удариш ли? – прошепнах аз. – Направи го! Може да ми хареса Поколеба се. Отметнах глава назад, смеейки се. Той се нахвърли върху мен, като неясно ругаеше. Увих тялото си около неговото и му оставих белег със зъбите си.