Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
– И да му даваш отчет за развитието ми? Какъв примерен войник! – Тя въздъхна, докато си играеше с една черна къдрица. – Е, определено съм отегчена до смърт.
– Сигурно той ти липсва. – Паулиний беше трогнат от тъгата, изписана на лицето ѝ. Какво ли е да си имаш момиче, което да изглежда толкова тъжно, когато отсъстваш? Може би е хубаво да живееш с такава съпруга?
– Болезнено се нуждая от нещо за правене, но просто в Брундизиум не съществува кой знае какво. Абсолютно всички се връщат в градските си къщи, а ето аз – сама, затворена в една вила с четиригодишно дете.
Тя неочаквано му заприлича на Сабина, отегчена, хубава и много млада.
– Да отидем на прием довечера? – предложи Паулиний импулсивно.
Сините ѝ очи впиха погледа си в неговите.
– Прием?
– На братовчед ми, Лапий Максим Норбан. Вероятно не си го срещала – той не ни обръща особено внимание. Мисля, че смята татко за невероятно скучен. Но сега са го назначили за управител на Долна Германия и днес организира голям прощален прием.
Лепида го дари с една ленива усмивка с полуотворени устни и той внезапно разбра защо императорът беше обърнал погледа си към нея.
– Наистина ли? – Тя затанцува през стаята и се повдигна на пръсти, за да го целуне по бузата. – Как трябва да съм облечена?
– Няма значение. – Той се наведе над ръката ѝ с цялата галантност, на която беше способен. – И бездруго ще си най-красивата жена там.
Прием като прием. Звънтящ смях, накичени с бижута гости, вино в сребърни чаши и грозде в златни подноси, лектуси, отрупани с възглавнички с ресни, и музиканти, леко подръпващи струните на лирите си. Чаках в преддверието, докато ме извикаха в паузата между сладкишите и сирената, а след това се стрелнах напред с най-топлата си професионална усмивка: Атина, славеят на модерното общество на Брундизиум.
Добре подбрана тълпа. Патрициите на Брундизиум невинаги бяха любезни; бях присъствала на приеми, където гласът ми беше заглушаван от жуженето на разговорите, и на приеми, на които мъжете подсвирваха, като видеха голите ми рамене, и не чуваха нито нота от музиката, която толкова се бях старала да подготвя. Но този път събраните бяха учтиви и слушаха като истински ценители, докато свирех първите акорди на лирата си и се потапях в "Песен на Еос". На втората строфа видях Паулиний на далечния лектус и женска фигура в синьо до него и тогава разбрах в каква професионалистка ме беше превърнал Ларций. Гласът ми дори не трепна, когато погледът ми се спря върху Лепида Полиа.
Тя ме гледаше с онези теменуженосини очи, които помнех толкова добре. Сега бе уважавана матрона и копринените ѝ туники бяха надиплени с майсторско умение, каквото не можеше да си позволи като дъщеря на организатор на игри. Около врата си носеше сапфири с размера на гроздови зърна. Спомних си онази усмивка, когато дръпна завесите на носилката си, и после алената следа от ръката ми върху лицето ѝ.
Някак успях да довърша песента, а и следващата.
– Великолепно!
Паулиний пръв поде аплодисментите, когато се поклоних. След това те дойдоха при мен да ме поздравят, докато аз се смеех и водех непринудени разговори, както ме беше научила Пенелопа, а Лепида седеше на лектуса си, сините ѝ очи не се откъсваха от моите над ръба на чашата с вино. Искаше ми се да пресека стаята с един скок и да размажа с крак хубавото ѝ личице върху мозаечния под.
– Предполагам, че не си срещала втората ми майка, Атина… – Паулиний хвана ръката ми и ме заведе до лектуса ѝ. Такова мило момче… Толкова много патриции говорят над главата ми, сякаш съм статуя – но защо трябваше да е толкова мил точно сега? – Лепида Полиа.
Протегнах пръстите си. Ръката, която стисна моята, беше бяла и изнежена, както винаги, от прекомерни грижи.
– Колко интересно представление – каза тя провлечено. – Атина е гръцко име, нали? Вероятно не сте от Гърция?
Изчуруликах изречение на най-правилния гръцки, на който бях способна, и видях как тя се изчерви. Все още не можеше да говори гръцки. Можех да се обзаложа, че все още не можеше и да пише правилно. На който и да е език.
– Гръцкият на Атина е далеч по-добър от моя – рече Паулиний разсеяно. – Тя е от благородно семейство в Атина.
– Бих допуснала, че е от бедняшките квартали на Йерусалим – измърмори Лепида. – От колко време пееш в Брундизиум… Атина?
– О, от около пет години.
– А преди това?
– Тук-там… – Превзето направих професионален жест. – Забавлявах се.
– Наистина? Много жалко, че в Брундизиум няма арена, така щеше да можеш да се забавляваш и на игрите. Чувам, че една от големите ти страсти са гладиаторите.