Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Гленда прехвърли набързо останалото, защото имаше доста останало. Съвременна рисунка на гореспоменатата богиня красеше страница трета. Тя, естествено, беше прекрасна. Богините рядко някой ги рисуваше грозни. Което вероятно имаше нещо общо с тяхната способност за незабавно божествено възмездие. Педестриана сигурно в подобен случай би удряла в краката.
Гленда остави вестника кипнала от гняв, а като готвачка тя умееше да кипва. Та това не беше никаква ритнитопка... само дето Гилдията на историците твърдеше, че е и можеше да докаже това не само с древни ръкописи, а и с амфора, а Гленда можеше да схване, че спорът с една амфора си беше обречен.
Но все пак, чак толкова добропорядъчна ритнитопка? Освен само... ами защо? Негова Светлост не обичаше ритнитопката, но ей ти на статия твърдяща, че играта била страшно древна и си имала собствена богиня, а ако имаше две неща, които градът обожаваше, това бяха традициите и богините, особено пък ако богините се случеше да са малко оскъдно драпирани от кръста нагоре. Нима Негова Светлост позволяваше да пишат всякакви неща във вестника? Какво ли се мътеше?
- Имам си работа за вършене, - каза троснато тя - Похвално е, че си купила приличен вестник, но не ти трябва да четеш тоя род неща.
- Ами че аз не го четох това. Кой го интересува? Зех го заради рекламата. Скив.
Гленда никога досега не беше обръщала внимание на рекламите, защото тях ги пускаха хора, които гледаха да ти измъкнат парите. Но като стана дума, ето я. Мадам Фашкие от Шибън била представяла... микроризница.
- Ти каза, че може да идем, - натърти Жулиета.
- Да де, ама това беше преди...
- Ти каза, че може да идем.
- Да. Обаче, такова, досега някой от Кукличките ходил ли е изобщо на модно ревю? Не е като за нашта черга тази работа, нали?
- Във весника това го няма. Пише вход свободен. Ти каза, че може да идем!
Два часа, мислеше си Гленда. Да речем че успея да...
- Е, хубаво. Среща на работа в един и половина, чуваш ли ме? Нито минута по-късно! Имам да свърша туй онуй.
Академичният съвет заседава всеки ден от единайсет и половина, каза си тя наум. Само да можех да съм там невидима. Тя се ухили...
Трев беше седнал на паянтовия стар стол, който му служеше за кабинет в свещоливницата. Работата вървеше с обичайната си и благонадеждна охлювска скорост.
- А, виждам, че сте дошли рано, Господин Трев, - каза Лут - Извинявайте, че не бях тук. Беше възникнал спешен случай с един свещник, - той се наведе по-наблизо до Трев - Направих, каквото бяхте заръчали, Господин Трев.
Трев изпадна от мечтите си за Жулиета и произнесе:
- Ъъ?
- Бяхте ми заръчали да напиша... да огладя вашето стихотворение за Госпожица Жулиета.
- Ама ти направи ли го?
- Вероятно бихте желали да му хвърлите едно око, Господин Трев? - той му връчи лист хартия и застана разтревожен до стола му като ученик до черната дъска.
Много скоро челото на Трев се набръчка:
- Каква е тая наяда?
- Вид нимфа, сър, с който образ се подчертава чудесността на явяването на Възлюбената.
- Имаш предвид, че я срещнах в кухнята, а после при шкембеджията ли? - недоумяваше Трев.
- Не, Господин Трев. На ваше място бих си казал, че поезията просто си звучи така.
Трев си запроправя с мъка път нататък. Досега не му се беше случвало много да се сблъсква с поезия, освен с оня вид, който започваше примерно с „Кой не скача и не пее”, това обаче си се виждаше, че си е истината. Листът изглеждаше хем препълнен, хем някак си просторен. Да не говорим, че и почеркът беше страшно засукан, а това е сигурен признак, нали така? Тея работи в „Кой не скача и не пее” няма да ги видиш.
- Страшна работа, бе господин Лут. Наистина страшна работа. Поезия си е та дрънка, ама к’во точно казва?
Лут си прочисти гърлото:
- Значи, сър, естеството на поезията от този вид се състои в създаване на настроение, което би вдъхнало на адресата, което, сър, ще рече на младата дама, на която ще пратите стихотворението, на много нежни чувства спрямо автора на стихотворението, който в дадения случай сте вие, сър. Според Милейди всичко друго би било само натягане. Донесох ви писалка и плик. Ако бъдете толкова любезен да подпишете стихотворението, аз ще се погрижа то да достигне до Госпожица Жулиета.