Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
На външната врата се позвъни. Том слезе да отвори. За миг Райм си помисли, че може да е доктор Бъргър, който минава, за да му съобщи, че вече не е заинтересуван от общия им „проект“.
Но тежкото тропане на ботуши разсея опасенията му.
Няколко полицаи от Силите за бързо реагиране, всичките едри, мрачни, облечени в бойни униформи, влязоха в стаята и кимнаха на Селито и Банкс. Бяха хора на действието и Райм бе сигурен, че зад безстрастните погледи се крие неприязън към човек, завинаги прикован към леглото.
- Господа, знаете за отвличането миналата нощ и за смъртта на една от жертвите днес следобед. Убиецът е хванал нова. Имаме някои следи, налага се да проверите няколко места в града и да съберете улики. Незабавно и едновременно. Един човек - едно място.
- Искате да кажете - попита несигурно един мустакат полицай, - да действаме без прикритие?
- Няма да ви е нужно.
- Моето уважение, сър, но не съм склонен да участвам в тактическа операция без прикритие. Нужен ми е поне един партньор.
- Не вярвам да се стигне до престрелки. Целта ви ще бъдат основните търговски вериги за хранителни стоки в града.
- Хранителни стоки ли?
- Не всички магазини. Достатъчно е да проверите само по един от всяка верига: „Джей анд Джи“, „Шопрайт“, „Фуд уеърхаус“...
- Какво точно трябва да правим?
- Ще купувате телешки кокали.
- Какво?
- По един пакет от всеки магазин. Страхувам се, че ще трябва да ви помоля да платите със собствени пари, господа. Градската управа ще ви възстанови средствата. А, и ги донесете колкото се може по-скоро.
Монеле лежеше неподвижно на една страна.
Очите ѝ се бяха нагодили към тъмнината и тя добре различаваше гадините, които я заобикаляха. Едното от животните особено привличаше интереса ѝ.
Кракът я болеше адски, но още по-нетърпима бе болката в ръката ѝ, дълбоко разрязана от ножа на убиеца. Не виждаше дали раната кърви, защото ръцете ѝ бяха вързани зад гърба. Но сигурно бе загубила много кръв: чувстваше се отпаднала, а ѝ цялата ръка лепнеше от гъстата течност.
Долавяше тихото стържене на малките нокътчета по бетона. Сивокафявите зверчета се плъзгаха в сенките. Плъховете продължаваха да настъпват. Сигурно бяха поне сто.
Въпреки болката тя остана да лежи неподвижно, без да сваля очи от големия черен плъх. Шварци201, така го бе нарекла. Той вървеше най-отпред, поклащаше се наляво-надясно и я оглеждаше с интерес.
Преди да навърши деветнадесет години, Монеле Гегнер бе обиколила вече два пъти света. Беше се скитала из Шри Ланка, Камбоджа и Пакистан. Из Небраска, където жените гледаха обеците на веждите ѝ и голите ѝ гърди под фланелката с презрение. В Иран, където на мъжете им потичаха лиги при вида на голите ѝ ръце. Бе спала в градските паркове на Гватемала и беше прекарала три дни във въстанически отряд в Никарагуа, когато се загуби в джунглата.
Но никога не бе изпитвала такъв ужас.
„Mein Gott!“
И най-много я плашеше това, което бе решила да направи.
Един плъх изтича съвсем близо, малък, кафяв, стрелна се напред, после отстъпи, после - отново напред с няколко сантиметра. Плъховете са гадни, защото приличат повече на влечуги, отколкото на бозайници. Гол нос, гола опашка. И тези зловещи червени очички.
Отзад идеше Шварци, с големина на коте. Изправи се на задните си крака и се загледа в това, което явно най-много го привличаше.
Малкият плъх нападна. Изприпка на малките си крачета и без да обръща внимание на сподавения ѝ писък, се хвърли към крака ѝ и откъсна парченце месо от раната. Болката бе непоносима. Монеле изпищя - от болка, но и от ярост. „Не искам теб!“ Успя да го стъпче. Плъхът се загърчи в конвулсии.
Друг се втурна към врата ѝ, откъсна парче кожа и отскочи назад. Погледна я, размърда нос, като че се облизваше след вкусната хапка.
„Dieser Schmerz212!... “
Монеле потръпна. Dieser Scmerz! Каква болка! Отново застина неподвижно.
Гризачът се приготви за нова атака, но изведнъж се извърна и избяга. Шварци най-сетне излезе пред събратята си. Най-после се бе осмелил да пристъпи към целта.
„Добре, добре.“
Точно него чакаше. Защото той не проявяваше интерес към кръвта или месото ѝ, от почти двадесет минути наблюдаваше съсредоточено сребристото тиксо върху устата ѝ.
Шварци тържествено пристъпи напред; по-малкият плъх се шмугна обратно сред събратята си. Шварци спря. Тръгна отново. Два метра, метър и половина.