Човекът от остров Луис

Фин изруга тихомълком, захвърли папката в ъгъла на палатката и угаси лампата. Легна върху постелката и зарови глава във възглавницата, така силно копнеещ да заспи, че знаеше, че това няма да се случи.

Затвори очи, заслушан във вятъра и дъжда, сетне ги отвори отново. Нямаше никаква разлика. И в двата случая цареше пълен мрак. Едва ли някога се бе чувствал по-самотен.

Беше невъзможно да прецени колко време е минало. Половин час, един? Сънят си оставаше все същият непостижим блян. Той седна отново и щракна лампата, примигвайки от ярката ѝ светлина. В колата имаше няколко книги. Трябваше му нещо, което да го откъсне от действителността – да забрави кой е, къде се намира, накъде се е запътил. Да загърби всички онези натрапчиви въпроси, тормозещи съзнанието му.

Той облече мушамата направо върху бельото си, пъхна боси крака в ботушите и като нахлупи качулката, свали ципа на палатката. Щеше да му е нужна по-малко от минута да претича до колата и обратно през вятъра и дъжда, да свали мократа мушама в преддверието и да се мушне отново в топлината на спалния чувал. С книга в ръка и с бягство в душата.

И все пак се колебаеше да го стори. Навън стихиите беснееха. Предците му ненапразно бяха строили къщите си със стени, по половин и един метър дебели. Какъв глупак бе да се надява, че ще оцелее седмици, дори месеци наред в някаква жалка палатка. Той стисна зъби, примижа за момент, после си пое дълбоко дъх и се втурна напред. Дъждът го зажили безмилостно по лицето, вятърът се мъчеше да изтръгне земята изпод нозете му.

Тъкмо достигна колата и взе да рови с мокри пръс­ти за ключовете, когато в периферното му зрение се мярна светлина. Той спря и се загледа към нея през дъждовната пелена. Тя идваше от къщата на Маршели, озарявайки смътно стария мини купър на Фионлах, паркиран отпред. Моторът му явно работеше – звукът не се чуваше, но се виждаше димът, излизащ от ауспуха. После кухненската врата се отвори и отвътре излезе самият Фионлах, с куфар в ръка. Фин го извика по име, но разстоянието беше към двеста метра и вятърът отнесе гласа му. Младежът отвори багажника, метна куфара вътре и притича обратно до къщата, за да угаси лампата. В мига, в който мина през прага, лицето му се открои съвсем ясно. Сетне се качи зад волана и подкара надолу по хълма.