Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
– Миналата година. Докато разследвах убийството на Ейнджъл Макричи.
– Значи не е общоизвестен факт?
– Не.
Свещеникът го изгледа с любопитство.
– Кажи ми, какво се случи на Скер миналия август?
Но Фин само поклати глава.
– Това ще си остане между мен и Създателя.
– Разбирам... Ами причината да ме посетиш онзи ден в църквата? Тя също ли е тайна?
Фин обмисли въпроса, зареял взор в тлеещата жар, и реши, че няма да навреди, ако каже истината.
– Вероятно си чул за тялото, което откриха в полето край Сиадер преди няколко седмици?
Доналд кимна утвърдително.
– Е, то е принадлежало на младеж, седемнайсет- или осемнайсетгодишен, убит някъде през петдесетте.
– Убит? – преподобният Мъри явно бе шокиран.
– Да. При това е имал родствена връзка с Тормод Макдоналд. Който пък се оказва, че не е Тормод Макдоналд.
Чашата на отеца спря на половин път до устата му.
– Какво?
Фин му разказа историята за своето пътуване до остров Харис със сержант Гън и за нещата, на които се бяха натъкнали там. Доналд слушаше мълчаливо, отпивайки от време на време от уискито си.
– Проблемът е – завърши накрая, – че навярно никога няма да узнаем истината. Деменцията на Тормод е в напреднал стадий и се влошава с всеки изминал ден. Вчера например Маршели го посетила и той ѝ разправял за водорасли, които се ползвали за наторяване на гарвани.
– Е, това не е чак толкова безумно.
– Как така? – примигна Фин.
– Вярно, че при нас и на остров Харис фянакан означава гарвани, но по южните острови наричат така своите мързеливи лехи.
– Нямам представа за какво говориш, Доналд.
Преподобният се засмя.
– Явно никога не си посещавал католическия юг, нали, Фин? Е, и аз нямаше да съм го посещавал, ако не бяха някои християнски дела. Може пък да се окаже, че не съм чак толкова ограничен, за колкото ме мислиш.
– Е, и какво ще рече „мързеливи лехи“?
– Те служат за отглеждане на зеленчуци, основно картофи, там, където почвата е тънка и бедна. Например на островите Южен Уист, или Ерискей. Местните събират водорасли от брега и ги ползват като тор. Нареждат ги на ивици, около една стъпка широки, с още толкова разстояние между тях. После копаят бразди и обръщат земята върху водораслите. Така се получават нещо като канавки между ивиците наторена земя. Това са мързеливи лехи, или фянакан.
– Значи наторяването на гарваните не е било просто старчески брътвеж.
– Никак даже. – Доналд се облакъти върху коленете си, загледан в догарящия огън. – Представи си, че бащата на Маршели изобщо не е дошъл от остров Харис, а някъде от юг. Да речем, от Уист, Ерискей или Бара. Но знаеш ли какво ми минава през ум... – Той замълча за секунда. – За да вземе удостоверение за граждански брак, което е било нужно на баща ми, за да сключи църковната венчавка, той е трябвало да покаже акт за раждане. Откъде се е сдобил с него?
– Не и от съвета на остров Харис – каза Фин. – Там са знаели за умрялото момче.
– Именно. Значи е бил близък с роднините му, или е познавал някой, който е бил близък с тях. Те са му дали акта за раждане, или пък го е откраднал. Единственото, което трябва да направиш, е да установиш тази връзка.
По устните на Фин пропълзя неохотна усмивка и той леко повдигна едната си вежда.
– Знаеш ли, Доналд, ти винаги си бил по-умен от нас, простосмъртните. Но да установя подобна връзка ще е като да търся прашинка, запиляна някъде в космоса.
Двайсет И Трета Глава
Двамата мъже седяха до ранните часове, като успяха да преполовят и втората бутилка уиски. Фин се събуди на дивана в гостната малко след седем сутринта от мириса на пържен бекон, носещ се откъм кухнята.
Катриона му сервира чиния яйца с бекон, наденички и препечен хляб. От Доналд нямаше и следа, а нито домакинята, нито Фин имаха желание да се впускат в разговор. Предната вечер тя си бе легнала много преди тях и сега не направи никакъв коментар относно изпитото количество алкохол, но неодобрението ѝ си личеше дори само по навъсеното мълчание.
Малко по-късно Фин си тръгна, облечен под мушамата с чифт панталони и вълнен пуловер на Доналд, дадени от нея. През нощта дъждът бе спрял и времето се бе променило отново. Силният южен вятър бе изсушил тревите, а слънцето се мъчеше да пробие през облаците.
Той имаше нужда от чист въздух, за да проясни главата си, още мътна и натежала от уискито и снощните преживелици. Дори не смееше да си помисли в какво състояние ще завари палатката, която бе оставил отворена на произвола на съдбата. Имаше вероятност тя да е напълно изчезнала, а Фин още не се чувстваше в състояние да отиде и да провери.