Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
– Господ ще реши кой да върви по дяволите, синко – отвърна преподобният. – Но ти няма да ходиш никъде с моята внучка.
– Само се опитай да ми попречиш! Хайде, Дона.
Фионлах взе куфара от момичето, хвърли го в колата и седна на шофьорската седалка.
Доналд стигна до него на две крачки. Пресегна се, извади ключа от стартера и като се обърна, го захвърли в мрака. После бързо заобиколи към задната врата, за да вземе кошчето с бебето.
Фионлах изскочи да го спре, но Фин го изпревари, сграбчи отеца за раменете и го извърна към себе си. Последният обаче все още бе як мъж и го блъсна силно в гърдите, за да се освободи от хватката му. Двамата се вкопчиха един в друг, залитнаха и се търколиха на земята. Падането изкара въздуха от дробовете на Фин и той отвори конвулсивно уста, за да си поеме дъх. Доналд, от своя страна, се изправи и му подаде ръка, при което изпод връхната му дреха се подаде бялата якичка. Видът ѝ накара Фин да осъзнае цялата абсурдност на ситуацията. Той се биеше със свещеника на кробостката църква, за бога! Със своя приятел от детинство! Улови протегнатата му ръка и стана от земята. Двамата мъже застанаха един срещу друг, дишайки тежко, с мокри от дъжда лица, лъщящи под светлината на фаровете.
– Престанете! – крещеше Дона. – Престанете веднага!
Но Доналд не снемаше поглед от Фин.
– Намерих билетите в стаята ѝ – каза. – За първия сутрешен ферибот до Ълапул. Оттам разбрах, че ще опитват да бягат.
– Доналд, те и двамата са пълнолетни. Бебето си е тяхно. Могат да ходят където пожелаят.
– Трябваше да се досетя, че ще вземеш тяхната страна.
– Не вземам ничия страна. Всичко е заради теб. Ти си онзи, който не позволява на Фионлах да вижда собствената си дъщеря. Сякаш още живеем в средните векове!
– Та той дори не е завършил училище! Няма средства да издържа семейство.
– Няма и да има, ако не завърши и не си намери работа, нали? А ти го караш да бяга и да напуска преждевременно.
– Празни приказки – изплю се ядно Доналд и отново понечи да вземе кошчето от колата. Фин го сграбчи за ръката, но той неочаквано се извърна и юмрукът му проряза въздуха, закачайки противника по бузата. Силата на удара накара Фин да изгуби равновесие и да се просне по гръб на асфалта.
За няколко секунди сцената замръзна, сякаш някой бе натиснал копче и поставил действието на пауза. Никой от участниците не можеше напълно да повярва на случилото се. После Фин се изправи с пъшкане на крака и изгледа свещеника, забърсвайки капка кръв от устната си.
– За бога, човече, ела на себе си.
Гласът му почти потъна в нестихващия вой на вятъра.
Доналд стоеше и потъркваше кокалчетата си. Очите му бяха изпълнени с болка, гняв, вина. Сякаш другият бе виновен, задето го е ударил.
– Защо изобщо се бъркаш във всичко това? – попита.
– Защото – Фин стисна клепачи и тръсна глава – Фионлах е мой син.
Двайсет и втора глава
Тревогата на Катриона Мъри премина в недоумение, когато отвори вратата и завари на прага съпруга си и Фин Маклауд, мокри като мишки, раздърпани и окървавени. Явно бе очаквала по-различна гледка.
– Къде са Дона и бебето?
– Аз също се радвам да те видя, Катриона – рече Фин.
– Отидоха у Маршели – допълни Доналд.
Тъмните очи на жената се стрелнаха от единия към другия.
– И какво ще им попречи още по тъмни зори да отпрашат за Сторноуей и да хванат ферибота?
– Няма да го направят – поклати глава Фин.
– Защо?
– Защото се боят двамата с Доналд да не се избием помежду си. Има ли някакъв шанс да ни пуснеш вътре, или ще стоим на дъжда?
Тя отстъпи намусено назад.
– Само свалете тези дрехи, че ще измокрите цялото антре.
– Не знам дали няма да накърня нежните ти чувства, Катриона – усмихна се Фин, като дръпна полите на мушамата, разкривайки шортите и тениската си. – Бях излязъл само да взема една книга от колата.
– Ще ти донеса нещо да облечеш. – Тя наклони глава, за да го разгледа по-добре. – Какво се е случило с лицето ти?
– Съпругът ти ме удари.
Тя се извърна към Доналд и неговото виновно мълчание я накара да смръщи чело.
Петнайсет минути по-късно двамата мъже седяха пред камината в гостната и отпиваха от чаши горещ шоколад на светлината на настолна лампа и на тлеещата торфена жар. Доналд бе загърнат в черен копринен халат, избродиран с китайски дракони, а Фин – в пухкава бяла хавлия за баня. Бяха боси и кръвообращението в краката им полека се възстановяваше. Катриона, подчинявайки се на лекото кимване от страна на домакина, се бе оттеглила в кухнята.