Уравнения на живота

Сега той изгледа видеото. Знаеше съдържанието, но без подробностите: как Соня Ошикора набляга на думите си, гледа право в камерата. В първия клип не му се молеше, просто му съобщаваше как точно стоят нещата: беше сама в пълния хаос и единствен той можеше да я спаси.

Във втория беше различно. Нещо се беше объркало и тя беше избягала на единственото сигурно място, което познаваше - стаята си в кулата. Беше заключила вратата, беше изпратила последно съобщение, преди да се превърне в затворник.

Но нещо му се въртеше в съзнанието, пречеше му. Той го пусна отново, а останалите го гледаха как се беше привел към екрана и не мигваше.

- Тя не изпраща съобщението - каза той. Вдигна поглед с усмивка. - Не, наистина. Какво е последното нещо, което виждатей

Чейн посегна за компютъра си, Петрович не му го даде.

- Добре де. Хиджо издърпва Соня на пода.

- Не. След това. Някой насочва пистолет към компютъра. Така свършва съобщението.

- Не го схващам.

- Човек може да изпраща съобщенията си чрез неутрализиране на устройството. Аз го правя, като натисна иконката за изпращане или като отида на „изпрати“, или като натисна някое копче. Соня не успява да направи нито едно от тези неща, защото е притисната на пода от Хиджо. Хиджо също не го е направил, защото той не иска съобщението да се изпрати: нали разбива вратата, за да не допусне тя да изпрати зова си за помощ.

- И кой го е изпратил тогавай

- Не знам - каза Петрович. - Но знам какво означава всичко това.

- Някой друг освен Соня е искал съобщението да бъде изпратено - обади се сестра Маделин.

- Просто да знаете, че ви слушам внимателно. Този Хиджо не владее положението напълно, има поне един човек, който си остава верен на стария господар.

- Мътните го взели - обади се Чейн, - няма нужда да развиваме теории. Дори и да е вярно, дори и  Ошикора да изплува мъртъв в реката или да се забие под някой мост, не ми е ясно какво очаквате да направя аз по въпроса.

- Ами не знам - зачуди се престорено Петрович, като си потупваше брадичката с пръст. -Може да събереш някои от твоите приятелчета полицаи и да отидете въоръжени до зъби в Ошикора Тауър, да освободите Соня и да арестувате Хиджо за убийство. Какво ще кажешй Звучи ли ти като нещо от интерес за полицията ?

Чейн щеше да отговори, но се спря. Той потропа с пръсти по масата и завъртя празната си чиния.

- Нека ти кажа какво ще стане. Ще отида при шефа ми, ще му кажа, че Хамано Ошикора е бил убит от един от верните му хора, който сега държи Соня Ошикора за заложница. Че трябва да организираме акция и да я спасим. Той ще каже: „Защо ? Защо, по дяволите, бих рискувал хората си, щом империята на Ошикора се е заела да се самоунищожава?“ Точно така ще ми каже. Може дори да добави: „Добре че се отървахме от тях“, и да се зачуди дали съм с всичкия си, но това ще е горе-долу.

- Значи ще продължиш да правиш същото, което правиш от самото начало: абсолютно нищо.

- Ти в час ли си какво се случва навън в момента ? Лее се като из ведро без никакви изгледи някога да спре, твоята малка кибер война с Ошикора е заразила цялата Метрозона с всевъзможни глупости, а ти искаш от мен да организирам кървава баня в една от най-добре пазените сгради в града - Чейн си взе компютъра. - Точно така. Нищо няма да направя. Днес е хубав ден за мен. Досега не бях успявал дори леко да възпра Ошикора, откакто се появи. Сега вече не съществува, а Хиджо няма достатъчно мозък да опази империята. Мога да се облегна, да си събуя обувките и да наблюдавам как се сгромолясват. Няма защо да пострада някой друг освен тях самите.