Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Спасявах четирийсет души от опасността да бъдат закарани директно в реката. Какво искаш да кажеш ?
- Това. Точно. Не си способен да ме защитаваш Когато Метрозоната стане достатъчно сигурна, че да не трябва да се притеснявам за три - брой ги три - различни банди, които се опитват да ме изпратят по дяволите, ще предам всяко нелегално оръжие, което притежавам. Мислиш ли, че ми харесва да ги нося ? Мислиш ли, че ми харесва да пръскам нечий мозък в църквата ? В това положение сме, защото вие сте изпуснали контрола над града, изпуснали сте го отдавна. - Петрович вдигна малката берета, извади пълнителя и зареди единствения патрон. Щракна го обратно на мястото му. - Имаш ли какво да кажеш, което да оправи нещата ? Каквото и да било ?
- Вероятно не.
- Тогава плевать на тебя! За какво си ми изобщо ?
Чейн си потърка брадичката:
- Ти ми се обади, помниш ли ? Нещо за Ошикора.
Петрович се насили да пусне полуусмивка:
- Да. Така е. Пиф, дай ми файловете. Не, чакай. Недей.
Пиф погледна от Петрович към Чейн:
- Последно ?
Петрович се изправи нестабилно на крака.
- Не съм ял нищо топло от вчера сутринта. Детектив инспектор Чейн ще ни почерпи обяд. След това ще говорим за смъртта на Ошикора Старши.
Чейн премигна.
- Имаш ли време за обяд, сестро ? - Петрович взе джерикото и го мушна в чантата на Пиф.
- Ти ме прекара през Хайд Парк. Не знам изобщо дали съм гладна.
- Тогава ела, за да се стоплиш. Подсладен горещ чай или каквото и да е, дето го пиете вие, англичаните. Остави ме поне да направя за теб колкото ти направи за мен. Да изсъхнеш, преди да излезеш отново навън.
Тя се поколеба.
- Трябва да се обадя на отец Джон.
- Направи го след обяда - предложи Петрович.
- Сам, днес вече наруших клетвата си за смирение и подчинение. Не бива да продължавам по този начин.
- Така е, права си.
Тя прехапа устна и за първи заприлича на тийнейджърката, каквато все още си беше.
- Да, май аз ще плащам - каза Чейн. - Хайде, сестро. Можеш да ми разкажеш всичко по пътя.
19.
Бяха се сврели в тих ъгъл в кухнята, персоналът беше зает някъде другаде. Тя си свали всичко: робата, бойното снаряжение, всяко нещо, докато не остана само по прилепнало по тялото сиво трико. Последно свали касинката и разкри обръснатата си отпред и отстрани глава. Каквото беше останало от тъмната коса, се спускаше назад между плешките почти до кръста ?.
През цялото време тя гледаше, без да мига, към Петрович. Той стоеше онемял и неподвижен, сърцето в гърдите му биеше бавно и силно.
Тя се пребори с бялата готварска манта, която й беше поне един размер по-малка, след което събра всички дрехи да ги закачи пред големите готварски пещи.
Щом дойде неговият ред да се съблече, той го стори зад индустриалната миялна машина. Оттам се появи също облечен в бяла манта, но завари само нейната бронежилетка, която стоеше като обезглавен войник на свободния стол и му напомни за нея самата, висока, силна и гъвкава.
Когато се върнаха на масата, тя не спря да си краде от картофките на Петрович.
- Мислех, че не беше гладна.
Тя го погледна с прекрасно предизвикателно изражение и посегна отново.
- Дори да е от моята чиния, пак се брои за храна. - Той набоде с вилицата цяла наденичка и я заръфа.
Чейн остави сандвича и си избърса устата.
- Може ли някой да ми каже защо смятате, че Ошикора е мъртъв ? Важно е, дори и вие, хора, да сте прекадено заети да се тъпчете с храна.
Петрович рече с пълна уста:
- Пиф, дай му картата.
Пиф бръкна покрай пистолета в чантата си за картата с чипа и я плъзна по масата.
- Сам още не ги е виждал - каза тя. - Изглеждат автентични.
- Аха. По време на краткия ми разговор с Хиджо той почти направо си призна, че е пуснал куршум в главата на стария Ошикора. После ми каза, че аз съм следващият, което беше мило от негова страна - Петрович завъртя вилицата си и загриза другия край на наденицата. Лиши се от още два картофа заради същия хищник. - Чёрт! Вземи си твои!
- Не ругай монахинята, Петрович - каза Чейн.
Той извади мини лаптопа си и пъхна картата с чипа в него.
Малкият компютър изхриптя, напъна се и накрая метално гласче извика:
- Надявам се, че си ти, Сам. Много се надявам, че си ти. Убиха баща ми. Отведоха го някъде и го застреляха. Чух го, макар че не трябваше. Не знам какво да правя, не знам къде да отида, не познавам никого, който да може да ми помогне. Освен теб. Трябва да ме спасиш, Сам, защото си нямам никой друг.