Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Не ми трябва пистолет да те накарам да млъкнеш
- Така ли ? - Петрович изръмжа от усилието да си обуе и другия ботуш.
- Мога просто да ти извия тънкото вратленце с голи ръце като на онзи там в ъгъла. - Тя издрънча с метална халка, натежала от ключове: - Отвори онази задна врата.
- Зает съм.
- Аз се опитвам да те спася. Хайде размърдай се!
Ключовете се приземиха до него.
- Допреди малко си гледаше пъпа. По някаква глупава причина аз съм този, който те спасява. - Той си навлече черното свещеническо расо с вдигнати ръце и го спусна надолу.
- Нямам нужда от спасяване.
- Аха. Не е нужно пред мен да се правиш на мъченица.
Трябваше да има пет пистолета в стаята. Петрович беше намерил и прибрал три от тях, а също и очилата за нощно виждане се оказаха прекалено примамливи, че да не си вземе.
- Какво правиш ? - той отскочи от бюрото, което се прекатури.
- Разчиствам. Ти какво правиш ?
- Търся си пистолета.
- Искаш да кажеш, че той не идва, като му свирнеш ?
Тя захвърли още една мебел настрани.
- Намерих го.
Петрович натрупа оръжията и очилата върху наметката, после сложи отгоре мокрите си дрехи, дори съсипаното яке. Вдигна ключовете.
- Знаеш ли кой ?
- О, дай ги насам. Невъзможен си.
Той събра краищата на наметалото и ги затегна, за да направи вързоп.
- Ти май не излизаш много оттук, а ? - й подхвърли.
Ключалката изщрака на третия опит.
- Готов ли си ? - попита тя.
- Да. Ама ще съм като конь в пальто.
- Притеснил си се за моя пистолет, а твоят къде е ?
- Аз ще бягам. Ти си силна в стрелбата.
Тя изгаси фенерчето и хвана дръжката на вратата.
- Знам, че това вероятно не е най-подходящото време да попитам - каза той, - но на колко си години ?
- На деветнайсет - отговори тя.
Завъртя китка и вътре нахлу болнава дневна светлина.
18.
В края на улица Еджуеър Роуд тя все още подтичваше с лекота, докато на него му се повдигаше от усилието да не изостава.
- Спри. - Петрович наведе главата си до коленете.
Дъжд прокапа от носа му.
Тя застана над него с ръце на кръста.
- Не мисля, че някой ни следи - му каза, оглеждайки навалицата по тротоарите.
Чадърите оформяха неравномерно цветно море, което течеше във всички посоки наведнъж.
- Не. Мислиш ? - той си пое дълбоко въздух и издиша през устатата.
Знаеше, че сърцето му е затруднено, но имаше по-наложителни болки като паренето в дробовете и шева, който заплашваше да се отвори от слабините до шията му.
- Трябва да се обадя и да предупредя отец Джон - каза сестра Маделин. Тя извади телефона си от вътрешността на робата и натисна копчето за бързо избиране на свещеника. - Да докара полиция при църквата.
- Прави каквото искаш - Петрович се изправи, обхванал гръдния си кош. - Аз ще...Ёбаный стос. - Усети нова вълна на гадене да го залива и да го дърпа надолу, изригна жлъч в канавката.
- Къде съмй При Марбъл Арч. Да, знам, че не мога да се върна. „Успение Богородично“? Уорик Стрийтй Да, знам я. Виж, ще трябва да ти се обадя по-късно. Каквой Не, Петрович си изповръща червата в момента. - И след пауза: - Да, онзи Петрович. Дълга история. Не, отче.
Видя как Петрович се опита пак да се изправи и му протегна ръка. Петрович се вкопчи в нея и тя го дръпна да се изпъне.
- Не, отче - каза, а гласът й ставаше все по-твърд. - Не, не беше негова вината. Защото не беше. Бяха от „Парадайз“. Да. Може ли да си запазим въпросите за по-късно: той умира, а аз се давя. Какво искаш да кажеш дали вали ? Разбира се, че вали.
Петрович увисна, здраво хванат за нея, защото му причерня пред очите.
- Чёрт.
- Не. Няма да го направя. Отче, той... ще млъкнеш ли да ме изслушашй Сърцето му сдава багажа отново, а и не помага да стоим на ъгъла на улицата, където някой, който иска да ни убие, веднага може да ни види. Така че не ти искам разрешение да го заведа някъде на сигурно място: казвам ти, че ще го направя и после ще ти се обадя. - Палецът й натисна силно копчето и телефонът бе отново запратен в тайния си джоб. - Къде отиваме ?
- „Импириъл Колидж“. Но не по улица Парк Лейн. Минава прекалено близо до Грийн Парк.
- Това лошо ли е ?
- Много. Ще трябва да минем през Хайд Парк.
Тя се поколеба:
- Най-добре ще е да повикам линейка.
- Ако следят приетите по болниците, ще съм мъртъв до няколко минути. - Той успя да накара краката си да носят тежестта му. - Няма нужда да идваш с мен. Вероятно ще е по-добре да не идваш.
- Млъкни, Сам.
Нямаха какво повече да си кажат. Тя пресече с него улицата. Минаха покрай човек с лъскава бръсната глава при Спийкърс Корнър, който обявяваше някакъв нов джихад на машините пред празния тротоар, и се промъкнаха през портите в телената ограда, която вяло ограждаше парка. Пред тях се простря лабиринт от палатки, бараки и колиби.